Отделна териториална данъчна дирекция ще бъде създадена за областите Видин, Враца и Монтана. Това съобщи при днешното си посещение във Видин министърът на финансите Симеон Дянков, предаде БТА.

Министърът се срещна с народните представители от ГЕРБ от трите области, областните управители и представители на местния бизнес.

Идеята за създаването на шеста дирекция на НАП в страната е обсъдена преди два месеца на среща на вицепремиера в Монтана с представители на институции и бизнеса от трите области.

Решението е взето, след като е установено, че работата на бизнеса в тези области се затруднява от отдалечеността на най-близкото представителство на НАП.

Анализът на разпределението на данъчните дирекции в страната показа, че в Южна България има три, а в Северна България – само две териториални дирекции на НАП, посочи Дянков.

До две седмици ще бъде решено в коя от трите области ще се намира новата данъчна дирекция, след като бъде направен разчет на инфраструктурата и сградния фонд.

Expert.bg

С член 8, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (ДВ., бр. 99 от 2009 г.) от 1 януари е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 420 лв. и минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.

Максималният месечен размер на осигурителния доход от 1 януари 2010 г. е 2000 лв.

От 1 януари 2010 г. е намален размерът на осигурителните вноски за фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване с 2 на сто в сравнение с 2009 г.

Размерите на дължимите осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт /фонд “Пенсии”/ от 1 януари, е както следва:

а/ за родените преди 1 януари 1960 г. – 16 на сто за фонд “Пенсии”;

б/ за родените след 31 декември 1959 г. – 11 на сто за фонд “Пенсии”.

За самоосигуряващите се, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт /фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Пенсии”/, осигурителните вноски от 1 януари са в следните размери:

а/ за родените преди 1 януари 1960 г. – 19,5 на сто, от тях 16 на сто за фонд “Пенсии” и 3,5 на сто за фонд “Общо заболяване и майчинство”;

б/ за родените след 31 декември 1959 г. – 14,5 на сто, от тях 11 на сто за фонд “Пенсии”, 3,5 на сто за фонд “Общо заболяване и майчинство”.

Самоосигуряващите се лица следва да имат предвид, че осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване от 1 януари 2010 г. се внасят по един и същи код вид за плащане независимо от това дали са родени преди 1 януари 1960 г. или след 31 декември 1959 г.

Кодът за вид плащане за осигурителните вноски за фонд “Пенсии” от самоосигуряващите се лица е 55 04 02.

Кодът за вид плащане за осигурителните вноски за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство” от самоосигуряващите се лица е 55 04 01.

Националният осигурителен институт напомня, че самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си за 2010 г. в срок до края на месец януари. Декларацията за промяната се подава в компетентната ТП на НАП по постоянен адрес на физическото лице.

Източник: НОИ

 1. Доставката на услуги по чл.21, ал.1

 с получател данъчно незадължено лице е с място на изпълнение е там, където е постоянният адрес на доставчика или там, където е установен обекта на доставчика – т.е., всички доставки на услуги на нерегистрирани по ДДС лица е облагаема доставка със ставка 20 %.

 2. Доставката на услуги по чл.21, ал.2

 С получател данъчно задължено лице (лица регистрирани по ДДС и притежаващи VAT номер) е с място на изпълнение, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, или постояния адрес или обичайното пребиваване на получателя по доставката – т.е. всички доставки на услуги на регистрирани по ДДС лица са облагаеми доставки със ставка 0%.

 3. Когато услугите се използват само за лични нужди или за нужди на работниците и служителите по доставки в хипотезата на чл.21, ал.2, мястото на изпълнение се определя съгласно чл.21, ал.1 – т.е. облагаема доставка със ставка 20%.

 4. Доставка на посредническа услуга на данъчно незадължено лице – чл.24

Мястото на изпълнение в този случай е, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.

 5. Регистрирани по ЗДДС лица могат да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит 12 данъчни периода след данъчния период, през който е възникнало това право.

6. Съкратен е периодът на процедурата по приспадане на данъчен кредит съгласно чл.92, ал.2 от 3 на 2 месеца. Подаването на приложение за процедура по приспадане до 14-то число на третия месец.

 7. Съкратен е и периодът за възстановяване на данъчния кредит от 45 на 30 дни след приспадането. Когато данъчните органи закъснеят повече от 30 дни с възстановяването на данъчния кредит, включително и при ревизия, се възстановяват сумите заедно със законната лихва съгласно чл.92, ал.10.

 8. На задължителна регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което получава услуги с място на изпълнение територията на страната, които са облагаеми, както и за доставяни услуги по чл.21, ал.2. Задължението за регистрация възниква 7 дни преди датата, на която данъкът за  доставката става изискуем.

 9. Съгласно чл.101, ал.5 от ЗДДС, когато лице не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция, задължително заявява такъв адрес пред НАП. При промяна на електронния адрес, лицата уведомяват приходната администрация в 7 дневен срок от промяната.

 10. Промяна по задължителните реквизити на фактурата. Съгласно чл.114, ал.1, т.6 отпада „име и фамилия на съставителя.”

 11. Ограничава се ползването на данъчен кредит от леки автомобили, като се детайлизира понятието лек автомобил. При определяне броя на местата за сядане се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя. Т.е. ще се признава данъчен кредит само на автомобили, които фабрично са със шест и повече места. Съгласно §51ограничението на ползване на данъчен кредит не се прилага за правото на приспадане на ДК, което е възникнало до 31.12.2009 г., включително и за автомобили, които не са с фабрични 6 места.

 12. Облагаема доставка става и процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни и съдебни производства.

Росен Рангелов – управител на счетоводно предприятие РАН-Р ЕООД

Подобно на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), теорията за сравнителните предимства, визирайки международната търговия предлага, че търговията може да бъде заместител на международната миграция в условия, където миграционният натиск резултира върху разликите в заплащанията между страните. Според основната формулировка на Хекшер-Олин за тази теория, отнасяща се за труда, капитала и природните ресурси, всяка страна има сравнително предимство в производството и търговията на тези стоки, за които нейните наследени ресурси са най-подходящи. Страните с излишък на фактора труд следва да имат преимущество от свободната търговия чрез износа на трудоемки стоки, а тези с излишък на фактора капитал ще изнасят капиталоемки стоки. Изводът от принципа на Хекшер-Олин е, че всяка страна се специализира в производството и търговията на стоки съобразно с факторите, с които разполага в изобилие.

КЛЮЧЪТ Е В СЪЗДАВАНЕТО НА РАБОТНИ МЕСТА

Разширяването на  достъпа на развиващите се страни и икономики по отношение на международната търговия и световните пазари е ключ за създаване на работни места, растеж и намаляване на миграционния натиск. Все повече индустриализирани страни срещат политико-икономически проблеми, които исторически са водели до създаването на търговски бариери, за да се защитят работните места в индустрии със сравнителни продуктови недостатъци. Все повече протекционистичните политики продължават да допринасят за миграционния натиск. Изчислено е, че бедността в развиващия се свят би могла да бъде с 2% по-ниска, ако не беше протекционизмът в развитите страни. Икономическите агенти, мигриращи, за да оцелеят, биха спечелили от намаление на търговските бариери, тъй като те обхващат най-ниския слой от нискоквалифицираната, нископлатената работна сила, което представлява главното сравнително предимство на голяма част от развиващите се страни.

ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИТЕ ТЪРГОВСКИ СПОРАЗУМЕНИЯ

без съмнение са били основни помощници за ограничаването на миграционното напрежение, засягащо много развиващи се страни. Въпреки това в клаузите им за пазарен достъп в някаква степен е бил ограничаван за трудопоглъщащи стоки. Миграционният натиск може да нарасне в близко бъдеще в страни, които досега са получили търговски преференции за пазарите на индустриализираните страни. Много от същите тези държави може да бъдат негативно засегнати от високите вносни цени на хранителните продукти, което би увеличило икономическата миграция за оцеляване.

В последните години твърдението прерастна в ново, а именно, че миграцията и търговията не са само заместители, а и допълващи се. Преводите на пари направиха възможно много страни износителки на работна сила да финансират задоволителен дял от вноса си и по този начин се приобщиха към световната търговия. Като допълнение международната миграция улесни разпространението на търговията с услуги, в частност в Близкия Изток, тъй като доставката на определени услуги (чуждестранни конструкторски услуги и широк спектър от здравни и медицински услуги), изисква тези, които използват услугите, и тези, които ги предлагат, да бъдат в относителна близост един с друг. Договорната миграция се е превърнала във важна черта на международната миграция. Договорите за услуги между развитите и развиващите се страни са често явление.

ПОЛЗАТА ОТ ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ИНОВАЦИИ

В някои отношения търговските алтернативи за миграция на квалифицирана работна ръка станаха възможни чрез технологичните иновации в определени услуги. Например, висококвалифицирани индийски инженери и чертожници получават архитектурни планове чрез сателитна трансмисия от САЩ, изпълняват си работата в Индия и изпращат резултатите обратно до САЩ чрез сателит. Подобно на тях някои финансови институции и компании от САЩ въвеждат данни в Карибите и ги препращат по електронен път обратно в САЩ. Подобна ускорена търговия с услуги на база технологичния напредък обещава и носи повече надежда в бъдеще да бъдат намалени и двете – “източването на мозъци”, миграция, която е вредна за страните, от които идват те и броят на емигрантите в приемащите ги страни.

Като част от техните структурни реформи за ускорено развитие развиващите се страни възприемат политиката за увеличаване на износа, а много от тях са либерализирали и вносовите си режими. Началото на търговската либерална политика се оказва, че е имало смесено влияние върху миграцията. Тази част от тях, търсеща нови възможности, беше намаляла, докато групите с по-висок и среден доход бяха засегнати от този процес и постигнаха повишен достъп до вносни луксозни стоки. Миграцията, причинена от търсенето на шанс за оцеляване от друга страна се е увеличила вероятно, когато вносните стоки са изтласкали от бизнеса местните конкурентни фирми, елиминирайки работни места. Импулси на стагфлация, създадени от цялостната валутна девалвация, са причина за потенциалната част от тези емигранти. В дългосрочен план, обаче, търговският либерализъм има склонност към облекчаване на миграционното напрежение чрез намаляване на структурните диспропорции в развиващите се страни, превръщайки техния модел на индустриализация във все по-конкурентен и ефективен. В краткосрочен план основните проблеми, свързани с либералната политика за внос, са били, че в някои случаи тя е била въведена преди развиващите се страни да са  утвърдили една трайна експортна основа и ако не са разрешили своите външни дългови проблеми.

Развиващи се страни, търсещи увеличаване на експортните си нива, понякога променят своята макроикономическа политика и растящите в това отношение мерки. В някои страни девалвацията (обезценяването), която създава реални обменни курсове, спомогна да бъде елиминирана субективността срещу износа, труда и местните доходи, които често резултират, когато валутата на една страна е надценена. Износът на продукция се стимулираше, когато правителствата се пренасочиха към елиминиране на таксите за износ. Въпреки това, политиката на либерализация рядко е била ефективна, когато не е била подкрепена от пряка правителствена намеса и мерки за насърчаване и промоциране на износа. Публичният инвестиционен сектор е необходим, например за пътища, комуникации и други публични блага и услуги, които са съществени за стимулиране на частните инвестиции. Правителствата играят обществена роля и чрез улесняване достъпа до кредит за директно и индиректно експортиращи фирми, също за подкрепа на проучванията и развитието, подготовката и контактите с потенциални чужди купувачи. Подобни мерки са спомогнали дори малкият и средният бизнес да стане част от износа, създавайки трайни работни места, което води до абсорбиране на много безработни, които в друга ситуация биха се превърнали в мигранти, търсещи оцеляване.

В заключение търговията  има  основно два ефекта върху миграцията – директен и индиректен. Докато страните разполагащи с голям потенциал от работна ръка увеличават износа си чрез използване на сравнителното си предимство от техния нископлатен труд, търговията намалява миграцията чрез създаване на допълнителна заетост и ускорен икономически растеж. Увеличената търговия с услуги, особено информационно-интензивните от тях, добавят ново измерение на този процес чрез откриване на нови възможности за висококвалифицирани и високоплатени работни места в изпращащите мигранти страни. Това от своя страна може да се очаква да индуцира квалифицирани работници, които може да са решили да мигрират в търсене на по-добри възможности навън, като останат по домовете си.

Трябва да се добави, че ако нарастващият внос в страните-изпращачи на мигранти зад граница започне да изтласква местните фирми от пазара, елиминирайки по този начин работни места, директно и индиректно обвързани с тях, либерализираната търговия може да допринесе за нарастване натиска от миграция. Обаче, всяка подобна загуба на работни места в краткосрочен план би се претопила чрез допълнителна заетост, създадена в трудоинтензивен износен сектор, допринасяйки за по-лесно и по-евтино предлагане на вносни стоки и по-ефективна алокация на ресурси в цялата икономика.

доц. д-р Огнян Марков, СА “Д. А. Ценов” – Свищов

Днес, франчайзингът като форма на икономическо сътрудничество заема значително място в стопанския живот, особено на развитите държави. Така на практика се явява множеството от франчайзодатели, които желаят да развият успешния си бизнес.

Идеята за франчайзинга произлиза в Средновековна Европа, където се е упражнявала практиката за предоставяне привилегията на избрани лица за събиране на данъци на определена територия срещу задържане на част от събрания данък. Делови връзки, близки до франчайзинга, се изграждат и в Япония през ХVI в., където според системата Norenkai всеки бивш служител, който реши да организира собствен бизнес, е длъжен да плаща част от печалбата на своя работодател. В превод франчайзинг означава привилегия.

Като специфичен метод за организация на пласмента на стоки и услуги, включващ и прехвърляне права на интелектуална собственост, се прилага най-напред в САЩ в края на ХIХ в. и началото на ХХ в.

Същност на франчайзинга

Международната асоциация определя франчайзинга като “продължително сътрудничество, при което франчайзодателя предоставя лицензна привилегия за извършване на бизнес, както и помощ при организацията, обучението, стимулирането на продажбите и управлението срещу възнаграждение от страна на франчайзполучателя”.  Казано с други думи, това, което франчайзодателят предлага на франчайзполучателя, е образцов начин за извършване на бизнес, включващ продуктова, ценова, търговска и рекламна стратегии. Франчайзодателят е голяма и мощна фирма, с утвърдено име и търговска марка, а франчайзполучателят е малка, юридически независима, неизвестна или току-що започваща бизнес фирма. Франчайзинговата система е своеобразна комбинация от предимствата на предприятията на малкия, средния и големия бизнес, която гарантира изгодни продажби на стоки, единна реклама и стандартизиран облик. Въпреки, че франчайзполучателят е собственик на бизнеса си, франчайзодателят упражнява контрол върху някои аспекти от неговата дейност с цел да осигури спазването на доказани методи и стандарти за продуктите, услугите, качеството и технологиите.

 Предимства и недостатъци за франчайзполучателя

Предимства

- Вече изпитаните и оценени бизнес концепции правят старта в бизнеса много по-сигурен;

- Реализират се добри печалби в кратки срокове;

- Франчайзполучателят запазва юридическата си независимост;

- Осигурява се тренинг програма от страна на франчайзодателя;

- Осигурява се финансова помощ за франчайзполучателя;

- Франчайзполучателят се възползва от национално и международно известни търговски марки;

- Рекламно подпомаган е;

- Предоставяне на изключителна територия за опериране – важно конкурентно предимство;

- Близки и дългосрочни отношения със стабилен партньор – условие за  спокойна работа и развитие.

Недостатъци

- Сериозна зависимост от франчайзодателя;

- Осъществяване на чужда бизнес идея;

- Високи санкции при неспазване на изискванията за качество на продуктите и услугите

Предимства и рискове за франчайзодателя

- По-малък обем на инвестициите в сравнение с откриването на филиали на компанията;

- Минимизиране на рисковете:  политически и валутни, избягване на грешки от непознаване на междукултурните различия в страната, в която се експортира бизнесът.

- Получаване на доход под формата на такси и хонорари от франчайзполучателя;

- Възможности за предоставяне на знания и умения срещу заплащане, не подлежащи на патентоване, което ги прави непродаваеми извън франчайзинга.

 Форми на франчайзинг

Според франчайзинговите отношения и степента на обвързаност между контрагентите франчайзингът се дели на два основни вида:

- Франчайзинг на продукт и търговска марка

При този вид франчайзинг, франчайзполучателя обикновено е длъжен да продава група продукти на франчайзодателя в търговски обекти, разкрити с негово разрешение, без да е длъжен да следва стриктно определена търговска схема. Тук почти винаги предмет на договора за франчайзинг е лицензирането на търговска марка, която е гаранция за високо и постоянно качество. В зависимост от вида на бизнеса, обект на франчайзинг, този вид се дели на продуктов, пласментен, франчайзинг на услуги.

Характерното тук е, че отношенията между двата субекта са отношения на субординация, поради което се нарича субординационен франчайзинг.

- Франчайзинг на търговска схема (бизнес-формат франчайзинг)

При него франчайзодателят осигурява на франчайзполучателя  цялостна бизнес концепция като пакет. Последният се задължава не само да разпространява стока или услуга под търговската марка на франчайзодателя, но е и длъжен да спазва изискванията му по отношение на начина на производство или приготовление на стоките, опаковането им, схемата за устройване на търговския обект и художествения му дизайн, облеклото на персонала, обслужването на клиентите и др. Договорът се характеризира с наличието на осъществявана под ръководството на франчайзодателя маркетингова стратегия, определени стандарти за качество, способи за контрол на качеството.

Франчайзингът би могъл да бъде още първичен, при който се създава нова пласментна мрежа, и вторичен, където се преструктурират съществуващите пласментни системи, а в зависимост от националността на контрагентите, той бива вътрешен и международен.

Финансови взаимоотношения между контрагентите

Франчайзполучателят заплаща на франчайзодателя определено възнаграждение за предоставената привилегия да използва търговска марка, ноу- хау и утвърдена бизнес концепция. То се формира от:

- Първоначална франчайзингова такса (entry fee), която се изчислява като глобална сума, покриваща предварителните разходи на франчайзодателя за подготовката и стартирането на франчайзинговия бизнес. Тя става дължима след сключване на договорните отношения във валутата, определена от сделката.

- Текущи отчисления (royalties) служат за справедливо разпределение на ефекта от осъществяване на франчизирания бизнес между двете страни по договора. Те са обвързани  с резултатите от бизнеса и се определят, като процент от оборота.

Франчайз договор

Клаузите на франчайз договор се уреждат на основата на свободно договаряне. Този договор е двустранен и дългосрочен (средно 10 години). В съдържанието му се включват две групи договорни условия:

- Първата група включва условия, които са присъщи на всички видове дългосрочни търговски договори, като: страни, предмет и срок на договор, начини на прекратяване и продължаване, имуществена отговорност за неизпълнение;

- Втората група включва специфични за франчайзинговите правоотношения условия.

Предмет на договора е пакетът интелектуална собственост, предостъпван от франчайзодателя за ползване от франчайзполучателя. Той може да съдържа търговска марка, авторски права, търговска тайна, ноу-хау. Обикновено най-важното право, предостъпвано на франчайзполучателя, е правото да организира своята дейност под търговската марка или наименование, принадлежащо на франчайзодателя. Ето защо изборът, защитата на марката и наименованието са едни от най-важните аспекти при установяване на франчизирания бизнес. Най-съществен момент в процеса на преговорите, които се водят от стопанските субекти преди сключване на договора за франчайзинг, е изчерпателното уточняване на конкретните права и задължения на всяка от договорните страни. Това носи изключителна договорна яснота между страните  и допринася  за развитието на отношения на доверие и дългосрочно сътрудничество  в последващия процес на работа.

Важно е да се знае, че ЕО има рамково споразумение, касаещо позволените и непозволени клаузи в договорите за франчайзинг.

Със съдействието на Българска  Франчайзингова  Асоциация

Конкуренцията като съперничество има своето значение за развитието на икономиката. Ползата за обществото най-общо се изразява в “отварянето на пазара”, т.е. формирането на една равновесна цена, която да задоволява интересите на предлагащите и търсещите. Те имат интерес да закупят и продадат на възможно най-изгодните цени. Чрез конкуренцията между икономическите агенти крайностите се ограничават и се получава едно разумно предложение, задоволяващо и двете страни.

За икономическите агенти постоянната заплаха от конкуренция и възможни фалити ги принуждава да бъдат активни, предприемчиви, поемайки необходимите рискове по организация на производството и реализацията на продукцията. За целта фирмите непрекъснато обновяват своите технологии, усъвършенстват организацията на производството, повишават квалификацията на работниците, разнообразяват асортимента, разширяват полетата на своята дейност и пр.

На 31 октомври 2007 г. екипът на Световния икономически форум официално обяви резултатите от годишния доклад за глобалната конкурентоспособност 2006-2007. От момента на включването на страната ни в доклада през 1999 г. до сега, партньор на Форума за България е Центърът за икономическо развитие (www.ced.bg). През настоящата година участието на Центъра в този престижен проект е подкрепено от институт „Отворено общество”.

Докладът за глобалната конкурентоспособност е едно от най-задълбочените и представителни проучвания на потенциала за икономически растеж, което обхваща все по-широк кръг от държави. Броят на страните, включени в доклада, непрекъснато се увеличава и достига 131 през настоящата година при 124 през миналата.

Изследването е интересно и от гледна точка на използваната методология – тя съчетава количествените индикатори с мнението и очакванията на предприемачите в отделните държави. През 2007 година в анкетните проучвания са участвали над 11 000 мениджъри на компании от целия свят. От България в анкетното проучване бяха включени над 100 фирми. Екипът на форума предлага задълбочен анализ на предизвикателствата, силните и слабите страни в икономическото развитие на всяка страна. Това дава възможност да се определят ключовите области за формулиране на политически решения и осъществяване на реформи.

По традиция в Доклада са конструирани два индекса за конкурентоспособност – единият характеризира потенциала за растеж на националните икономики в дългосрочен план (индекс за глобална конкурентоспособност), а другият оценява конкурентоспособността на фирмите (конкурентоспособност на бизнеса). Водещият индекс, който дава представа за потенциала на националната икономика да постига устойчив растеж и идентифицира основните фактори за този растеж, е първият.

Според екипа на Форума стълбовете на конкурентоспособността в съвременните условия са: институции, инфраструктура, макроикономическа стабилност, образование и квалификация, ефективно функциониращи пазари, работна сила, развитие на финансовите пазари, степен на развитие на бизнеса, технологично ниво и иновативност.

Американската икономика – най-конкурентоспособна през последната година

След като в продължение на три години Финландия заемаше първа позиция, през миналата и през настоящата година тя беше изместена от САЩ. Традиционно сред най-конкурентоспособните държави са Швейцария /2/, Скандинавските страни – Дания /3/, Швеция /4/, Финландия /6/. Опитът на скандинавските държави показва, че ефективните институции и стабилната макроикономическа среда, първокласното образование, фокусирането върху технологичното и иновационното развитие са в основата на печелившите стратегии за повишаване на конкурентоспособността. Сред първите десет са и Германия, Сингапур, Япония, Великобритания и Нидерландия.

Американската икономика в момента е най-конкурентната в света, благодарение на комбинацията от иновативни компании и добре функциониращ пазар. В основата на тази система е и отлично развитото университетско образование и изключително доброто сътрудничество между образователните институции и бизнеса в сферата на изследователската дейност, т.е. ключът към просперитета и високата конкурентоспособност е значителният иновативен потенциал. Същевременно в страната съществуват някои макроикономически неравновесия и проблеми във функционирането на институциите – нарастващо ниво на публична задлъжнялост, висок търговски дефицит, които създават рискове от уязвимост на икономиката.

Най-конкурентоспособна сред страните от Централна и Източна Европа продължава да бъде Естония /27-ма/. Много добре се “справят” и Чехия /33-та/, Литва, Словения, Словакия и Латвия. Румъния също е преди България на 74-то място. Прави впечатление значителното отстъпление на Унгария, която от 38-мо място отстъпва на 47-мо.  Подобна е и „съдбата” на Полша – от 45-то място през миналата година преминава на 51-во през настоящата.

Впечатляващи успехи по отношение на конкурентоспособността постига Турция, която се придвижва от 58-а до 53-та позиция. Същевременно Гърция отстъпва от 61-во до 65-то място.

България отстъпва в рейтинга – 79-то място

Нашата страна продължава да отстъпва от позициите в сравнение с предходните  години – сега тя е на 79-то място при 74-то през миналата година. Причините за това се свързват с някои негативни оценки на представителите на бизнеса за ефективността на институциите. Става дума най-вече за показатели, свързани с безпристрастността и експедитивността на съдебната система при решаването на търговски спорове; разпространението на корупционни практики; неефективна борба с организираната престъпност; недостатъчна защита на интелектуалната собственост; тромава регулативна среда; липса на прозрачност при обществените поръчки. Тези по-негативни позиции не са изненада – това са и областите, в които България търпи най-сериозни критики от страна на Европейската комисия.

Другият фактор, който допринася за неблагоприятното класиране, е слабото представяне по отношение на технологичното развитие /65-то място/ и иновативния потенциал /88-мо място/. Тук най-добри позиции сред новоприсъединилите се към ЕС държави има Чешката република /27-мо място/.

В съвременните условия факторът “технологично и иновативно развитие” придобива все по-голямо значение, а и в бъдеще неговата роля ще нараства. Успешното преструктуриране на производството, генерирането на икономически растеж и справянето с конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС е свързано с развитие на високотехнологични и иновативни производства в България. Това са потенциално конкурентни производства, които могат да окажат сериозно въздействие върху преструктурирането на икономиката и растежа. Това  предполага: създаване на законова основа за развитие на високотехнологични производства; увеличаване на разходите за наука и изследователска дейност; въвеждане на стимули за обновяване на научната и технологичната база; приоритетно развитие на иновативни производства (компютърни системи и софтуер, телекомуникации и комуникационно оборудване, фармацевтика и медицинско оборудване, биотехнологии, системи и средства за автоматизация и приборостроене, апаратура за научни изследвания); дифузия на иновациите и повишаване на производителността в традиционните сектори на икономиката; подобряване на редица важни показатели – материалоемкост, енергоемкост, екологичност; създаване на високотехнологични паркове и технологични инкубатори и т.н.

За съжаление България е твърде назад по редица показатели – например публичните разходи за научни изследвания са едва 0.38 на сто от БВП, при 0.65 на сто средно ниво за 25-те страни членки на ЕС (без Румъния и България). Разходите на бизнеса за научно-изследователска и развойна дейност са 0.11 на сто в България при 1.20 на сто за ЕС-25. България изостава и по отношение на качеството на базисната инфраструктура (84-та позиция).

Страната ни показва добри резултати в макроикономическото развитие (47-ма позиция). Действително благоприятната макроикономическа среда сама по себе си не може да доведе до динамичен икономически растеж и висока конкурентоспособност. Отсъствието обаче на макроикономическа стабилност може да попречи на перспективите за устойчиво развитие. В този смисъл България има предпоставки за постигане на дългосрочен растеж.

Фирмената конкурентоспособност

Предприемачите все повече осъзнават, че устойчив растеж може да се постигне чрез подобряване на фирмената конкурентоспособност. Експертите са категорични, че без реформи на микрониво, растежът, генериран от успешна макроикономическа политика, е нетраен и трудно би довел до нарастване на БВП на човек от населението. Необходими са подходящи микроикономически реформи, които да доведат до повишаване на производителността и конкурентоспособността на фирмите. Те могат да намалят политическото влияние върху правителствата, да реформират бизнеса, като накарат компаниите да произвеждат качествени стоки и услуги, използвайки продуктивни методи. Създаването на повече възможности за предприемачите и нови работни места имат много по-голямо значение, отколкото засилването на преразпределителната роля на държавата и нарастването на държавната намеса. При фирмената конкурентоспособност България остава на същата позиция както през миналата година – 83-та. Най-добро класиране сред страните от Централна и Източна Европа имат Естония, Чехия и Словения.

Фирмената конкурентоспособност се определя от два основни фактора – качество на бизнес средата и ефективност на стратегиите. Двете променливи са тясно свързани – по-качествените стратегии изискват по-добра работа на правителството и компетентна държавна и местна администрации, интензивна конкуренция на пазара, по-модерна инфраструктура, повече информация, развити научни институции, добри доставчици, по-квалифицирана работна ръка. Именно тези фактори се опитва да измери и сравни индексът за конкурентоспособност на бизнеса. Бизнес средата продължава да се оценява негативно от представителите на фирмите – България заема едва 77-мо място. Според предприемачите проблемите, свързани с бизнес средата, са:

- недостатъчно ефективна държавна администрация;

- корупция;

- ниско качество на инфраструктурата;

- ниска квалификация на работната сила;

- отсъствие на етика в бизнеса и др.

По отношение на фирмените стратегии България е едва на 96-то място. Българските компании имат най-сериозни затруднения в следните области: липса на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси, неефективен маркетинг и недостатъчно добро качество на професионалния мениджмънт, отсъствие на активна политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии. Тези няколко сериозни проблема водят и до по-ниска конкурентоспособност на българските фирми.

доц. д-р Огнян МАРКОВ,

заместник декан на Факултет “Стопанска отчетност”

СА “Д. А. Ценов” – Свищов

Сл. тел.: 0631/ 66 329

GSM: 0887 733 743

E-mail: omarkov@abv.bg

След като концепцията за supply chain management (управление на веригата на доставки) придоби по-голяма публичност в Западна Европа и САЩ, тя стана чувствителна тема за лидерите в индустрията. С нарастване на разбирането за снабдителските вериги, се покачва и критичността към този модел. Очертават се две обезпокоителни тенденции:

- Добрите постижения в една област от управлението на веригата на доставки води до нежелани последствия в друга;

- Само управление на веригата на доставки вече не е достатъчно – тъй като по-голям брой компании приемат този модел, се намалява конкурентното предимство на пионерите в тази област.

Ето защо, лидерите в бранша започват да предприемат по-агресивен подход за оптимизиране на ефективността на веригата на доставки. Тази промяна представлява повече от нов избор на дума – оптимизацията изисква един много по-обширен и ефективен подход, който разглежда веригата на доставки по един напълно нов начин.

Отхвърляне на неочакваните последствия

Управлението на веригата на доставки разчита на подобрение в дейността на отделни елементи от веригата на доставки, често независими и несвързани едни с други, например, увеличаване на продуктивността на складовото помещение или намаляване на транспортните разходи. Тези, понякога незначителни промени, оказват влияние върху цялостния процес, но не винаги положително.

Така например, когато компаниите редуцират инвентара, чрез увеличение на броя и честотата на доставките, това, обикновено, води до нарастване на транспортните разходи. За да се постигне истинска оптимизация, компаниите трябва да могат да развиват сценарий от типа “какво-ако”, които да им изяснят какво ще бъде пълното въздействие на планираните промени, за да се установи къде могат да нараснат разходите и доколко определена инициатива ще подобри ефективността в набелязания аспект.

Търговията на бързооборотни стоки

Една от най-значителните иновации, въведена от управлението на веригата на доставки включва изтласкването на процеси към по-ранен етап. Оптимизацията на веригата на доставки може да означава отиване още по-далеч и пропускане напълно на някои стъпки. Снабдителите могат да доставят готови за продажба продукти директно на потребителя, както например, редица компании за бързооборотни стоки правят и сега. Разглеждайки всички процеси във веригата на доставки в обобщен план, мениджърите могат да редуцират времето за реакция и разходите, без да преживяват нежелани сривове някъде по мрежата.

Понякога подобрението идва от знанието какво не се е случило. Разбира се, мениджърите трябва да са наясно какво има в наличност и къде, но те все по-често  искат да знаят кои критични събития не са се случили, както е било предвидено. Например, ако снежна буря забави изпращането на дадена доставка, мениджърът на фирмата трябва да бъде уведомен навреме, за да има възможност да задейства алтернативни източници. Ако няма други опции, идеалната система трябва автоматично да промени дата на доставка и да уведоми незабавно всеки по веригата за промените, за да могат и останалите да търсят алтернативи.

Планиране

Стара максима гласи, че тези, които не успяват да планират, всъщност, планират да не успеят. В съвременната икономическа ситуация на криза и неочаквани обрати, придържането към план, който не отразява настоящото състояние, може да бъде фатално. Истински оптимизираните, конкурентни системи зависят от гъвкавото планиране и процеси, които се променят при наличието на нова информация за състоянието на пазара, доставките, търсенето на продукти и други фактори. В логистиката няма място за застой.

В една оптимизирана верига на доставки планирането и изпълнението са взаимосвързани. Например, разпространител може да направи поръчка за продукт, на базата на осъществените продажби в магазина и на очаквани Интернет продажби. След като продуктът е изпратен от производителя, обаче, актуалните продажби може да покажат, че търсенето в някои магазини е значително по-малко от прогнозите, докато уеб-продажбите надхвърлят очакванията. Една усъвършенствана система на планиране би получила информацията за актуалните продажби и автоматично би пренасочила постъпващите продукти към пазар, достъпен за Интернет потребители, за сметка на местата с по-малка продажба. В идеалния случай системата преценява дали продуктът да бъде насочен към дистрибуторски склад, или директно към потребителя или магазина, в зависимост от нуждата и сроковете. Тази гъвкавост в циклите на планиране и доставка дава възможност на компанията да минимизира инвентара, да увеличи продажбите и удовлетвореността на клиентите.

Мартин СТОЯНОВ

До 10-о число:

ЗДДФЛ
Внасяне от работодателя или възложителя на авансовия данък, удържан през предходния месец за доходи от трудови правоотношения и за доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ. 
 
ЗКПО
Подаване на декларация по ЗКПО за данъка върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено.

ЗСВОТС
Подаване на Интрастат-декларации пристигания/изпращания по ЗСВОТС.
До 14-о число:

ЗДДС

1. Подаване на справка-декларация по ЗДДС, ведно с отчетни регистри и магнитен носител и внасяне на дължимия ДДС за предходния данъчен период.

2. Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки или доставки като посредник в тристранна операция за предходния данъчния период.

3. Подаване на декларация за вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на ново превозно средство от нерегистрирани по ЗДДС лица и внасяне на данъка.

4. При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, т. 4 от ЗДДС данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

5. При получаване на услуги по чл. 21, ал. 3, когато доставчикът не е установен на територията на страната и получателят е данъчно задължено лице, нерегистрирано по ЗДДС, данъкът се внася от получателя в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.
До 15-о число:

ЗКПО

1. Месечни авансови вноски за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

2. Внасяне на данъка върху разходите по ЗКПО за предходния месец: представителни разходи, свързани с дейността; социалните разходи, предоставени в натура; разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

3. Внасяне на  данъка върху приходите за предходния месец от бюджетните предприятия.

4. Внасяне на алтернативен данък по чл.226, чл.234 и чл.241 от ЗКПО върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, начислени през предходния месец.

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

1. Подаване на данни на технически носител от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети  през предходния месец

2. Подаване на данни на технически носител от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през предходния месец
До 20-о число:

ЗКПО

1. Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и телефонни и телекомуникационни оператори за проведени през предходния месец хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка. Внасяне на този данък от телефонните и телекомуникационните оператори.

ЗДДС

1. Регистрирано лице по реда на глава осемнадесета от ЗДДС (облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в общността) подава справка-декларация за доставки на услуги, извършвани по електронен път за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък 
До края на всеки месец:

ЗКПО

1. Внасяне на данъците при източника по  ЗКПО

2. Внасяне на данъка върху дейността от опериране на кораби за предходния месец.

ЗДДФЛ

1. Деклариране и внасяне на окончателните данъци по глава шеста от ЗДДФЛ от платеца на дохода.

2. Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, ако през предходния месец са направени само частични плащания.