РАН-Р ЕООД

След като концепцията за supply chain management (управление на веригата на доставки) придоби по-голяма публичност в Западна Европа и САЩ, тя стана чувствителна тема за лидерите в индустрията. С нарастване на разбирането за снабдителските вериги, се покачва и критичността към този модел. Очертават се две обезпокоителни тенденции:

- Добрите постижения в една област от управлението на веригата на доставки води до нежелани последствия в друга;

- Само управление на веригата на доставки вече не е достатъчно – тъй като по-голям брой компании приемат този модел, се намалява конкурентното предимство на пионерите в тази област.

Ето защо, лидерите в бранша започват да предприемат по-агресивен подход за оптимизиране на ефективността на веригата на доставки. Тази промяна представлява повече от нов избор на дума – оптимизацията изисква един много по-обширен и ефективен подход, който разглежда веригата на доставки по един напълно нов начин.

Отхвърляне на неочакваните последствия

Управлението на веригата на доставки разчита на подобрение в дейността на отделни елементи от веригата на доставки, често независими и несвързани едни с други, например, увеличаване на продуктивността на складовото помещение или намаляване на транспортните разходи. Тези, понякога незначителни промени, оказват влияние върху цялостния процес, но не винаги положително.

Така например, когато компаниите редуцират инвентара, чрез увеличение на броя и честотата на доставките, това, обикновено, води до нарастване на транспортните разходи. За да се постигне истинска оптимизация, компаниите трябва да могат да развиват сценарий от типа “какво-ако”, които да им изяснят какво ще бъде пълното въздействие на планираните промени, за да се установи къде могат да нараснат разходите и доколко определена инициатива ще подобри ефективността в набелязания аспект.

Търговията на бързооборотни стоки

Една от най-значителните иновации, въведена от управлението на веригата на доставки включва изтласкването на процеси към по-ранен етап. Оптимизацията на веригата на доставки може да означава отиване още по-далеч и пропускане напълно на някои стъпки. Снабдителите могат да доставят готови за продажба продукти директно на потребителя, както например, редица компании за бързооборотни стоки правят и сега. Разглеждайки всички процеси във веригата на доставки в обобщен план, мениджърите могат да редуцират времето за реакция и разходите, без да преживяват нежелани сривове някъде по мрежата.

Понякога подобрението идва от знанието какво не се е случило. Разбира се, мениджърите трябва да са наясно какво има в наличност и къде, но те все по-често  искат да знаят кои критични събития не са се случили, както е било предвидено. Например, ако снежна буря забави изпращането на дадена доставка, мениджърът на фирмата трябва да бъде уведомен навреме, за да има възможност да задейства алтернативни източници. Ако няма други опции, идеалната система трябва автоматично да промени дата на доставка и да уведоми незабавно всеки по веригата за промените, за да могат и останалите да търсят алтернативи.

Планиране

Стара максима гласи, че тези, които не успяват да планират, всъщност, планират да не успеят. В съвременната икономическа ситуация на криза и неочаквани обрати, придържането към план, който не отразява настоящото състояние, може да бъде фатално. Истински оптимизираните, конкурентни системи зависят от гъвкавото планиране и процеси, които се променят при наличието на нова информация за състоянието на пазара, доставките, търсенето на продукти и други фактори. В логистиката няма място за застой.

В една оптимизирана верига на доставки планирането и изпълнението са взаимосвързани. Например, разпространител може да направи поръчка за продукт, на базата на осъществените продажби в магазина и на очаквани Интернет продажби. След като продуктът е изпратен от производителя, обаче, актуалните продажби може да покажат, че търсенето в някои магазини е значително по-малко от прогнозите, докато уеб-продажбите надхвърлят очакванията. Една усъвършенствана система на планиране би получила информацията за актуалните продажби и автоматично би пренасочила постъпващите продукти към пазар, достъпен за Интернет потребители, за сметка на местата с по-малка продажба. В идеалния случай системата преценява дали продуктът да бъде насочен към дистрибуторски склад, или директно към потребителя или магазина, в зависимост от нуждата и сроковете. Тази гъвкавост в циклите на планиране и доставка дава възможност на компанията да минимизира инвентара, да увеличи продажбите и удовлетвореността на клиентите.

Мартин СТОЯНОВ