РАН-Р ЕООД

Подобно на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), теорията за сравнителните предимства, визирайки международната търговия предлага, че търговията може да бъде заместител на международната миграция в условия, където миграционният натиск резултира върху разликите в заплащанията между страните. Според основната формулировка на Хекшер-Олин за тази теория, отнасяща се за труда, капитала и природните ресурси, всяка страна има сравнително предимство в производството и търговията на тези стоки, за които нейните наследени ресурси са най-подходящи. Страните с излишък на фактора труд следва да имат преимущество от свободната търговия чрез износа на трудоемки стоки, а тези с излишък на фактора капитал ще изнасят капиталоемки стоки. Изводът от принципа на Хекшер-Олин е, че всяка страна се специализира в производството и търговията на стоки съобразно с факторите, с които разполага в изобилие.

КЛЮЧЪТ Е В СЪЗДАВАНЕТО НА РАБОТНИ МЕСТА

Разширяването на  достъпа на развиващите се страни и икономики по отношение на международната търговия и световните пазари е ключ за създаване на работни места, растеж и намаляване на миграционния натиск. Все повече индустриализирани страни срещат политико-икономически проблеми, които исторически са водели до създаването на търговски бариери, за да се защитят работните места в индустрии със сравнителни продуктови недостатъци. Все повече протекционистичните политики продължават да допринасят за миграционния натиск. Изчислено е, че бедността в развиващия се свят би могла да бъде с 2% по-ниска, ако не беше протекционизмът в развитите страни. Икономическите агенти, мигриращи, за да оцелеят, биха спечелили от намаление на търговските бариери, тъй като те обхващат най-ниския слой от нискоквалифицираната, нископлатената работна сила, което представлява главното сравнително предимство на голяма част от развиващите се страни.

ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИТЕ ТЪРГОВСКИ СПОРАЗУМЕНИЯ

без съмнение са били основни помощници за ограничаването на миграционното напрежение, засягащо много развиващи се страни. Въпреки това в клаузите им за пазарен достъп в някаква степен е бил ограничаван за трудопоглъщащи стоки. Миграционният натиск може да нарасне в близко бъдеще в страни, които досега са получили търговски преференции за пазарите на индустриализираните страни. Много от същите тези държави може да бъдат негативно засегнати от високите вносни цени на хранителните продукти, което би увеличило икономическата миграция за оцеляване.

В последните години твърдението прерастна в ново, а именно, че миграцията и търговията не са само заместители, а и допълващи се. Преводите на пари направиха възможно много страни износителки на работна сила да финансират задоволителен дял от вноса си и по този начин се приобщиха към световната търговия. Като допълнение международната миграция улесни разпространението на търговията с услуги, в частност в Близкия Изток, тъй като доставката на определени услуги (чуждестранни конструкторски услуги и широк спектър от здравни и медицински услуги), изисква тези, които използват услугите, и тези, които ги предлагат, да бъдат в относителна близост един с друг. Договорната миграция се е превърнала във важна черта на международната миграция. Договорите за услуги между развитите и развиващите се страни са често явление.

ПОЛЗАТА ОТ ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ИНОВАЦИИ

В някои отношения търговските алтернативи за миграция на квалифицирана работна ръка станаха възможни чрез технологичните иновации в определени услуги. Например, висококвалифицирани индийски инженери и чертожници получават архитектурни планове чрез сателитна трансмисия от САЩ, изпълняват си работата в Индия и изпращат резултатите обратно до САЩ чрез сателит. Подобно на тях някои финансови институции и компании от САЩ въвеждат данни в Карибите и ги препращат по електронен път обратно в САЩ. Подобна ускорена търговия с услуги на база технологичния напредък обещава и носи повече надежда в бъдеще да бъдат намалени и двете – “източването на мозъци”, миграция, която е вредна за страните, от които идват те и броят на емигрантите в приемащите ги страни.

Като част от техните структурни реформи за ускорено развитие развиващите се страни възприемат политиката за увеличаване на износа, а много от тях са либерализирали и вносовите си режими. Началото на търговската либерална политика се оказва, че е имало смесено влияние върху миграцията. Тази част от тях, търсеща нови възможности, беше намаляла, докато групите с по-висок и среден доход бяха засегнати от този процес и постигнаха повишен достъп до вносни луксозни стоки. Миграцията, причинена от търсенето на шанс за оцеляване от друга страна се е увеличила вероятно, когато вносните стоки са изтласкали от бизнеса местните конкурентни фирми, елиминирайки работни места. Импулси на стагфлация, създадени от цялостната валутна девалвация, са причина за потенциалната част от тези емигранти. В дългосрочен план, обаче, търговският либерализъм има склонност към облекчаване на миграционното напрежение чрез намаляване на структурните диспропорции в развиващите се страни, превръщайки техния модел на индустриализация във все по-конкурентен и ефективен. В краткосрочен план основните проблеми, свързани с либералната политика за внос, са били, че в някои случаи тя е била въведена преди развиващите се страни да са  утвърдили една трайна експортна основа и ако не са разрешили своите външни дългови проблеми.

Развиващи се страни, търсещи увеличаване на експортните си нива, понякога променят своята макроикономическа политика и растящите в това отношение мерки. В някои страни девалвацията (обезценяването), която създава реални обменни курсове, спомогна да бъде елиминирана субективността срещу износа, труда и местните доходи, които често резултират, когато валутата на една страна е надценена. Износът на продукция се стимулираше, когато правителствата се пренасочиха към елиминиране на таксите за износ. Въпреки това, политиката на либерализация рядко е била ефективна, когато не е била подкрепена от пряка правителствена намеса и мерки за насърчаване и промоциране на износа. Публичният инвестиционен сектор е необходим, например за пътища, комуникации и други публични блага и услуги, които са съществени за стимулиране на частните инвестиции. Правителствата играят обществена роля и чрез улесняване достъпа до кредит за директно и индиректно експортиращи фирми, също за подкрепа на проучванията и развитието, подготовката и контактите с потенциални чужди купувачи. Подобни мерки са спомогнали дори малкият и средният бизнес да стане част от износа, създавайки трайни работни места, което води до абсорбиране на много безработни, които в друга ситуация биха се превърнали в мигранти, търсещи оцеляване.

В заключение търговията  има  основно два ефекта върху миграцията – директен и индиректен. Докато страните разполагащи с голям потенциал от работна ръка увеличават износа си чрез използване на сравнителното си предимство от техния нископлатен труд, търговията намалява миграцията чрез създаване на допълнителна заетост и ускорен икономически растеж. Увеличената търговия с услуги, особено информационно-интензивните от тях, добавят ново измерение на този процес чрез откриване на нови възможности за висококвалифицирани и високоплатени работни места в изпращащите мигранти страни. Това от своя страна може да се очаква да индуцира квалифицирани работници, които може да са решили да мигрират в търсене на по-добри възможности навън, като останат по домовете си.

Трябва да се добави, че ако нарастващият внос в страните-изпращачи на мигранти зад граница започне да изтласква местните фирми от пазара, елиминирайки по този начин работни места, директно и индиректно обвързани с тях, либерализираната търговия може да допринесе за нарастване натиска от миграция. Обаче, всяка подобна загуба на работни места в краткосрочен план би се претопила чрез допълнителна заетост, създадена в трудоинтензивен износен сектор, допринасяйки за по-лесно и по-евтино предлагане на вносни стоки и по-ефективна алокация на ресурси в цялата икономика.

доц. д-р Огнян Марков, СА “Д. А. Ценов” – Свищов