Централната и териториалната администрация в България обединяват близо 600 структури с около 133 000 служители. Най-голямата част от тях са в централната власт, а сред водещите работодатели се открояват Националната агенция за приходите (НАП) и Агенцията за социално подпомагане (АСП). Интересът към държавната работа продължава да е висок, съобщава NOVA.
Централната администрация включва Министерския съвет, министерствата, различните агенции и комисии. Териториалната покрива областните и общински администрации, както и регионалните инспекции и дирекции.
Макар централните структури да са едва 20% от общия брой, в тях работят 74% от всички държавни служители. Важно уточнение е, че поради спецификата на дейността си, данни за структури като НСО, ДАНС, Агенция „Разузнаване“, „Военна полиция“ и др. не се въвеждат в Информационната система на държавната администрация.
Жените са малко повече от мъжете, а най-младите служители (до 29 г.) са едва 5%, докато тези над 60 г. са 11%. Най-голям дял имат хората между 40 и 59 години. Повечето от висшистите са със специалности в икономическите, техническите и правните науки.
Извън МВР (за което информацията е конфиденциална), най-много служители има в НАП – близо 8 хиляди, следвана от АСП с над 4600 души. Най-малката държавна структура е Центърът за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа, където работят едва трима души.
В същото време най-много свободни позиции има именно в НАП и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
През миналата година са заети над 11 хиляди нови места, но близо 60% от тях са били вече държавни служители, преназначени на други длъжности. Новите лица, дошли от частния сектор или без предишен опит в администрацията, са едва около една трета. Интересът обаче остава висок — за 6000 обявени конкурса през 2024 г. са се явили над 22 хиляди кандидати, като сред най-желаните институции са Митниците и АПИ.
През 2024 г. са приключени 32 хиляди дела, заведени от и срещу администрацията. Държавата е спечелила 19 хиляди от тях на стойност 422 милиона лева, като НАП, Агенция „Митници“ и транспортното министерство водят по спечелени средства. Най-много пари обаче държавата е загубила по дела срещу Митниците, Министерството на иновациите и растежа и НАП — общо 282 милиона лева при 11 хиляди загубени дела.