Продължава нарастването на броя безплатни винетки, издавани за пътуване по републиканската пътна мрежа на хора с над 50% намалена работоспособност. По данни на Института за пазарна икономика през 2025 г. са предоставени общо 246 000 такива винетки. Спрямо 2022 г. това представлява увеличение с над 22 000 или около 11%. При цена на годишната винетка от 49,60 евро общата стойност на отпуснатите безплатни стикери достига над 12,2 млн. евро годишно, които се покриват от държавния бюджет.
Разпределението по области показва, че най-много безплатни винетки се издават в София, Пловдив и Варна, което съответства на по-големия брой жители и на по-високия дял хора с увреждания в тези региони. Динамиката по места обаче е различна. Между 2019 и 2025 г. най-силно увеличение се отчита в област Перник – близо 60%, като броят на винетките там нараства от под 4000 до над 6000. Значителен ръст има и в Благоевград – над 30%, от 8000 до над 10 000. Обратно, в София, Пловдив и Силистра броят на безплатните винетки намалява. В столицата спадът е около 10% – от 38 000 до 34 000.
Сравнение на броя безплатни винетки спрямо населението показва, че най-високи нива се наблюдават в Северна България и в западните погранични райони. Общините Ново село, Хайредин и Априлци са с най-голям относителен дял – над 80 винетки на 1000 души население, което в абсолютни стойности е около 200–300 броя. Между 70 и 80 на 1000 жители се регистрират в Алфатар, Севлиево, Мездра, Силистра, Враца, Криводол, Габрово, Роман, Ковачевци, Троян и Трекляно.
Право на безплатна винетка имат всички лица с над 50% намалена работоспособност според решенията на ТЕЛК, независимо от вида на увреждането. Данните за разпределението по диагнози показват доминация на сърдечно-съдовите заболявания и хронични метаболитни състояния като диабет. Увеличението през последните години се свързва с няколко фактора – ръст на хората с валидни експертни решения, по-активно заявяване на правото, по-висок икономически стимул заради поскъпването на винетките, както и нарастваща ежедневна трудова мобилност около големите икономически центрове като София, Пловдив, Велико Търново, Габрово и Русе.