Най-голяма част от фирмите в България (43%) очакват 2025 г. да бъде по-добра за тях спрямо 2024 г., а 38% смятат, че тя ще бъде същата като предходната. Около 19 на сто прогнозират, че настоящата година ще бъде по-трудна за бизнеса им, сочи изследването „Бизнес барометър 2024-2025“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Проучването цели да проследи нагласите на бизнеса и да бъде база за икономически анализи, които да очертаят перспективи за развитието на пазара на труда, образователната система и икономическата среда у нас.
„Размерността на фирмите, измерена по брой заети, не оказва влияние върху очакванията им. Общата картина за предимно оптимистични прогнози, следвани от неутрални и песимистични очаквания, се наблюдава при всички видове компании – микро, малки, средни и големи“, заяви ръководителят на изследването проф. д.н. Симеон Желев.
Що се отнася до бизнес средата през миналата година, 40% от българските предприемачи посочват, че за тях тя е била същата като 2023 г., 38,7% я оценяват като по-добра от предходната, а за 21,4 на сто тя е била по-лоша.
Между фирмите, категоризирани по големина (брой заети), няма значима разлика при оценката на бизнес средата за периода 2024-2023 г., става ясно от изнесените в сряда данни.
Водещият проблем, посочен от почти половината от всички фирми в изследването „Бизнес барометър“ (48,6%), е трудното намиране на качествена работна сила. След него по важност се нареждат административните и бюрократични бариери (39%) и нелоялната конкуренция (31%).
С относително най-ниска значимост са достъпът до кредити (6,6%), нечестни обществени поръчки (11,8%) и нарастващата сила на търговските вериги (13,1%), обясни проф. д-р Галина Младенова, един от авторите на изследването.
По думите ѝ посочените проблеми се наблюдават при всички видове фирми, но сериозността варира в зависимост от размера на бизнеса. Основни проблеми при големите компании са трудното намиране на качествена работна сила, повишените цени на енергоносителите и конкуренцията от страна на чуждестранните производители. Средните фирми също се борят най-вече с дефицит на квалифицирани служители, но и с неблагоприятната макросреда.
Малките бизнеси се сблъскват с проблеми като административни и бюрократични бариери, нелоялна конкуренция, законови несъвършенства, съмнения за нечестни обществени поръчки и труден достъп до кредити. За микропредприятията най-сериозните пречки са нелоялната конкуренция, осигурителната и данъчната тежест, корупцията, нарастващата сила на търговските вериги и трудният достъп до кредити.
Мненията сред бизнес средите за отражението на въвеждането на еврото в България са разнопосочни, като преобладаващото мнение е, че то няма да се отрази на компаниите. За него са се застъпили 27 на сто от запитаните предприемачи. Съществен е делът на фирмите, в които няма оформено мнение за въздействието на единната европейска валута (17%) или този въпрос не ги вълнува/нямат отговор за него.
„Размерността на фирмите, измерена по брой заети, оказва влияние върху очакванията на бизнеса за приемането на еврото. Макропредприятията се различават значително от малките, средните и големите, като при тях са по-изразени оценките за отрицателно въздействие“, посочи проф. Желев. По думите му малките, средните и големите компании не се различават особено помежду си в това отношение.
Що се отнася до политическата нестабилност от изминалите години у нас, половината от представителите на бизнеса преценяват невъзможността за съставяне на трайно правителство като негативно обстоятелство. Не е установена статистически значима разлика в преценката според това колко голяма е една компания.
Данните сочат още, че според 55,8% от представителите на бизнеса обществените поръчки у нас са нагласени, 7,5 на сто смятат, че провеждането им е честно, а позицията на останалите е „някъде по средата“.