През втората половина на 2025 година България е постигнала рекордно темпо в усвояването на средства по линия на европейските програми и националните инвестиционни механизми, като общата сума на разплатените средства към крайните бенефициенти възлиза на близо 3 милиарда лева. Данните, представени в окончателните отчети на Министерството на финансите и Министерството на иновациите и растежа за изминалата фискална година, сочат, че този финансов ресурс е бил от решаващо значение за поддържането на икономическия растеж, който за 2025 г. достигна близо 3 на сто от брутния вътрешен продукт.
Основен двигател за този мащабен приток на капитал в реалната икономика стана получаването и последващото разпределяне на третото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, което само по себе си донесе в държавната хазна близо 3 милиарда лева в самия край на годината. Тези средства бяха насочени приоритетно към проекти за енергийна ефективност, дигитализация на публичния сектор и изграждане на устойчива транспортна инфраструктура. Според анализите на ведомствата, концентрацията на плащанията през последното шестмесечие на 2025 година е резултат от ускореното финализиране на редица реформи и инвестиционни етапи, които бяха забавени в предходните периоди.
Значителен дял от тези 3 милиарда лева беше насочен и към общинската инвестиционна програма, която през 2025 г. придоби стратегическо значение за регионалното развитие. Стотици проекти за рехабилитация на пътната мрежа, изграждане на водоснабдителни системи и модернизация на учебни заведения в страната получиха финансиране именно в периода между юли и декември. Това доведе до сериозно раздвижване в строителния сектор и осигури заетост на хиляди служители в малки и средни предприятия в цялата страна.
Министерството на иновациите и растежа също отчете значителен напредък, като подчерта, че разплатените средства към българския бизнес през втората половина на 2025 г. са нараснали със 132 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Фокусът беше поставен върху иновациите, научните изследвания и въвеждането на нови технологии в производството, което помогна на българските фирми да запазят своята конкурентоспособност в контекста на подготовката на страната за пълноправно членство в еврозоната от 1 януари 2026 г.
Въпреки положителните данни, икономистите предупреждават, че през 2026 година темпото на усвояване трябва да се запази високо, тъй като крайните срокове по много от европейските механизми наближават. Очаква се през текущата година държавата да продължи да разчита на публичните инвестиции като основен буфер срещу глобалната икономическа несигурност. Правителството вече обяви планове за по-нататъшно ускоряване на процедурите, за да се избегне рискът от загуба на средства в края на програмния период.
Източник: БТА, Министерски съвет, Министерство на финансите