През второто и третото тримесечие на 2023 растежът на икономическата активност у нас се очаква да продължи да следва тенденция към забавяне на годишна база. За това ще допринася както прогнозираното понижение на запасите в икономиката, така и очакваният по-слаб износ на стоки предвид отслабването на глобалната икономическа активност и специфични за България фактори. Това прогнозира БНБ в редовния тримесечен „Икономически преглед“.
„Прогнозираме през второто и третото тримесечие на 2023 г. годишната инфлация да следва тенденция към плавно забавяне в резултат на допусканията ни за динамиката на цените на основни суровини на международните пазари, като се очаква запазващите се силни темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция да продължат да оказват проинфлационен натиск върху потребителските цени“, допълват от БНБ.
„Повишаването на лихвените проценти от страна на Федералния резерв и ЕЦБ до началото на второто тримесечие на 2023 г., сигналите, че цикълът на затягане на паричната политика ще продължи и трайната нестабилност в банковия сектор в САЩ са предпоставки за влошаване на условията за финансиране на българското правителство и на частния сектор“, отбелязват от БНБ.
„Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет може да се очаква тенденцията към повишаване на лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната да продължи сравнително бързо да се пренася върху лихвените проценти на междубанковия паричен пазар в България. Към края на първото тримесечие на 2023 г. това пренасяне е значително по-слабо при лихвените проценти по кредитите и по депозитите в България, особено в сектора на домакинствата, като основните фактори за ограничената трансмисия остават продължаващият висок приток на привлечени ресурси, значителната ликвидност и конкуренцията в банковия сектор. Въпреки това през второто и третото тримесечие на 2023 може да се очаква продължаващо увеличение на лихвите по кредитите и по депозитите в страната, за което ще допринесе и решението на УС на БНБ от 26 април 2023 г., съгласно което, считано от 1 юни 2023 г., процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти се увеличава от 5% на 10%, а считано от 1 юли 2023 г., процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти се увеличава от 10% на 12%“, посочват от БНБ.
„Към февруари 2023 брутният външен дълг на България възлезе на 45 млрд. евро, което представлява увеличение с 613.5 млн. евро спрямо декември 2022 г. Повишението на дълга се дължи изцяло на сектор „държавно управление“ и е свързано с емитираните на международните пазари през януари 2023 1.5 млрд. евро държавни облигации. Същевременно дългът на останалите основни икономически сектори се понижи през февруари 2023 г. спрямо декември 2022 г. Към февруари 2023 г. делът на дългосрочния дълг в общия брутен външен дълг се повиши до 81.6% спрямо 80.3% през декември 2022%, подчертават от централната банка.