Преобладаващо негативна е оценката на компаниите у нас за бизнес климата. Това сочи традиционното годишно проучване на Българска стопанска камара (БСК) за изтичащата година и очакванията за следващата. То е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2023 г. сред 784 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.
През 2023 продължава негативната тенденция, започнала през 2020 и провокирана от ковид-кризата, а впоследствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените им фирми. Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат 22%. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими.
Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. се увеличават в 71% от фирмите.
Най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата, са липсата на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на важност проблеми са корупцията (59%), неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% – състоянието на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти, и в по-малка степен на административен и ръководен персонал. През 2023 сериозно нараства и търсенето на общи работници.
Повишава се делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната (60% през 2023 спрямо 47% през 2021) и сериозно намаляват отговорите „не мога да преценя“ (от 27% през 2021 на 13% през 2023), което показва повишаване на степента на информираност по темата.
50% от анкетираните виждат своето място сред проектите по НПВУ, което е тройно повече от 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по НПВУ би могъл да подкрепи дейността на компаниите им.
Традиционно, между 30 и 40% от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 – в първия случай след финансовата криза от 2009-2010, а във втория – заради ковид кризата. След отшумяването на ковид кризата, през 2021 традиционният оптимизъм се завърна за кратко (31%), но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 и 2023, и в тазгодишното ни проучване отново преобладават песимистите – 43%.
Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 56%, като е налице известно влошаване на очакванията спрямо тези от края на миналата година.
Плановете за 2024:
- Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2024 ръст на възнагражденията.
- Почти половината от анкетираните (44%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).
- 32% от участниците в проучването ще търсят нови пазари.
- 30% са тези, които планират да увеличат инвестициите си в нови мощности.
- Сред приоритетите на 44% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 30% възнамеряват да открият нови работни места.
- Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите – 44% от анкетираните имат такива планове, 14% вече са инвестирали в тази посока, но 34% не си поставят подобни приоритети. 8% се въздържат, поради липса на финансов ресурс.
- По-голямата част от участниците в проучването планират да инвестират в цифрови технологии или вече са го направили, като едва една трета от анкетираните смятат, че нямат нужда от дигитализация на производствените процеси. Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции (47%), достатъчно финансов ресурс (32%) и недостатъчната информация за най-добри налични технологии (19%).
На база провежданите през годините годишни анкетни проучвания, БСК представя индекс за динамиката на бизнес климата, който показва през каква фаза преминава икономиката ни през съответната година – „възстановяване“, „подем“, „забавяне“ или „криза“. За базова година се ползва 2015, а данните показват следното: От 2016 следва 4-годишен цикъл на подем до 2019, достигащ своя връх през 2017. През 2020 пандемията от COVID-19 хвърля страната в екстремна за наблюдавания период ситуация на криза. Започналото през 2021 възстановяване е прекъснато през 2022, когато според проучването на БСК страната отново навлиза в кризисната зона. През 2023 навлизаме в квадранта на „забавяне“. Въпреки че оценката за състоянието на икономиката се подобрява, очакванията остават ниски и все още не можем да говорим за възстановяване и подем.
За първи път БСК представи своя индекс „Ефективност на икономическата политика“ (BIA Index), включващ три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики. Проучването обхваща 27 икономики на страните-членки на Европейския съюз и е базирано на официални и доказани източници на информация.
Класирането по трите стълба на индекса показва следното:
- Първи стълб „Инвестиции и иновации“: И през 2021, и през 2022 България заема последното 27-мо място в ЕС. За сравнение, Румъния е на 23-то място, Хърватия – 22-ро място, Естония – 12-то място, Литва – 15-то място, Латвия – 21-во място. Първите три места в ЕС-27 за 2022 са за Швеция, Дания и Ирландия. По този стълб България получава 22,76 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „лошо изпълнение“. Това означава, че досега използваните публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите не произвеждат желания ефект и водят до неефективно разходване на публични средства.
- Втори стълб „Реформи и институционална среда“: И през 2021, и през 2022 България заема последното 27-мо място в ЕС и по този стълб. За сравнение, Румъния е на 25-то място, Хърватия – 20-то, Естония – 4-то място, Литва – 8-мо място, Латвия – 16-то място. Първите три места в ЕС през 2022 по този втори стълб са заети от Ирландия, Финландия и Люксембург. По този стълб България получава 33,93 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „лошо изпълнение“. Това означава, че досега използваните публични политики за реформи не произвеждат желания ефект и бизнес средата не стимулира в достатъчна степен инвестициите.
- Трети стълб „Ефективност на бюджетната политика“: През 2022 единствено по този стълб България отбелязва напредък и спрямо 2021 се изкачва с три позиции до 21-во място. Румъния е на 15-то място, Хърватска – 10-то място, Естония – 12-то място, Литва – 22-ро място, Латвия – 24-то място. България е в долната част на ранкирането на ЕС и по този стълб, въпреки частичното подобрение през 2022 спрямо предходната. По този стълб България получава 41,93 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „средно изпълнение“. Това означава, че България трябва да запази строгата си фискална дисциплина, която следва в последните 10 години, на ниско ниво на държавен дълг спрямо БВП и да цели балансирани бюджети с нулев бюджетен дефицит. Отделно, при анализа по този стълб са идентифицирани слабости, свързани с недостатъчно високо ниво на публични инвестиции, отрицателен нетен експорт и ниска производителност на труда, които следва да бъдат преодолявани.
България е член на ЕС вече 15 години и, въпреки това, не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, вкл. тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на Еврозоната и успя само за 10 години да изпълни нейните критерии. България изостава от ЕС значително по почти всички от използваните показатели за анализ. Това означава, че нейната икономическа политика не произвежда ефективен резултат. Необходима е нова концепция за икономическа политика, нови публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите, ако България иска да достигне средните европейски нива в обозримо бъдеще (следващите 15 години).
Трябва да се увеличи подкрепата за експортните и високотехнологични производства, както и производителността на труда. Възможните мерки са насочени към намаляване на данъчната основа при такъв тип инвестиции, силно ускорени амортизации или директни субсидии. По отношение на публичните инвестиции възможните мерки са: приоритизиране на публичните инвестиционни проекти, силно увеличаване на ефективността на тяхното управление от публичните структури. Увеличаване на ефективността на ЗОП. Трябва да се подобри качеството на публичните услуги, степента на независимост на държавните служители от политически натиск, качеството на формулирането и изпълнението на политиката и надеждността на ангажимента на правителството за такива политики. Това изисква реална реформа в държавната администрация.