В условията на продължаваща инфлация и нарастващи разходи за живот финансовата устойчивост на българските домакинства остава под натиск. Нови данни показват, че значителна част от гражданите изпитват затруднения да отделят средства за спестяване, а при много семейства това изобщо не се случва.
Проучване на Trend Research Centre отчита, че 38% от българите не могат да заделят нито лев, а само малък процент успява да спести над 10% от доходите си. Едва около 1% от анкетираните спестяват повече от 30% от приходите си. Жителите на по‑малките населени места често успяват да спестяват по‑лесно от хората в столицата, вероятно заради по‑ниските разходи за живот извън София.
Данните на НСИ очертават структурата на разходите през 2024 г. Средният годишен разход на човек достига 11 712 лв., като най‑голям дял заемат храните и напитките — 28,7%, следвани от жилищните разходи и транспорта. Паралелно с това доходите растат: средният годишен доход на член от домакинство достига 12 857 лв., което е увеличение от 18,5%. Разходите обаче също се покачват — с 16,6%, което оставя минимална разлика за реално спестяване.
Въпреки че статистически доходите изпреварват разходите, реалната картина е по‑неблагоприятна. Около половината домакинства нямат никакви спестявания, а 46% не биха могли да покрият неочакван разход, като ремонт, здравословен проблем или временна загуба на доход.
Допълнителен проблем е ерозията на покупателната способност. Между 2020 и 2025 г. инфлацията е намалила реалната стойност на спестяванията с над 40%, което означава, че пари, заделени преди пет години, днес имат значително по‑ниска стойност.
Българите продължават да предпочитат реални активи, основно недвижими имоти, както и банкови депозити, въпреки ниските лихви. Според експерти над 90% от гражданите държат спестяванията си именно в имоти или депозити, докато инвестициите в акции, облигации и фондове остават слабо разпространени.
Основните изводи:
- Ограничени резерви: Четирима от всеки десет души не могат да отделят никаква сума за спестяване, а почти половината домакинства нямат буфер при криза.
- Ниска ефективност на депозитите: Лихвите не компенсират инфлацията, което води до реална загуба на стойност.
- Фокус върху имотите: Недвижимите имоти остават основният инструмент за съхранение на средства, докато капиталовите пазари остават непопулярни.
Заключение
Способността на българите да спестяват остава ограничена от комбинацията от високи разходи, инфлация и умерен ръст на доходите. Макар статистиката да показва увеличение на приходите, това не се превръща автоматично в стабилни спестявания. Експертите препоръчват по‑стриктно бюджетиране и по‑широко използване на различни финансови инструменти, за да се подобри финансовата устойчивост на домакинствата.
Източник: econ.bg