
Бързите кредити продължават да бъдат една от най-често използваните форми на краткосрочно финансиране в България, като ново национално изследване отчита, че приблизително 25% от пълнолетните граждани са теглили подобен заем поне веднъж. Данните, цитирани от bTV, очертават ясна тенденция: услугата е особено разпространена сред хората с по-ниски доходи и в малките населени места, където достъпът до банкови услуги е по-ограничен.
Според резултатите от проучването най-често усвояваните суми варират между 500 и 2000 лева. За 84% от потребителите това е еднократна или до трикратна практика, като средствата обикновено се използват за покриване на ежедневни разходи – плащане на сметки, закупуване на храна, техника, извършване на ремонтни дейности или покриване на здравни нужди.
Председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране Николай Цветанов обяснява, че бързите кредити често се възприемат като „финансова помощ до заплата“. По думите му по-високата цена на този тип заем е следствие от факта, че той е необезпечен и се отпуска в изключително кратки срокове, често в рамките на часове.
Цветанов подчертава, че негативният обществен образ на сектора се дължи основно на нелегални фирми, които оперират извън регулацията и не са вписани в регистъра на Българската народна банка. Именно тези компании са свързвани с прекомерни лихви, непрозрачни договори и агресивни практики при събиране на задължения. Той призовава потребителите винаги да проверяват дали кредиторът фигурира в официалния регистър на БНБ, тъй като пропускането на тази стъпка често води до попадане в сивия сектор.
Проучването отчита и тревожен факт – 11% от клиентите подписват договори, без да прочетат условията. Според експертите именно тази група е най-уязвима и най-често изпада в затруднения, свързани с непредвидени такси или неясни клаузи.
Широко разпространеното схващане, че хората теглят нови бързи кредити, за да погасяват стари, не се потвърждава напълно. Близо 70% от анкетираните заявяват, че не използват нов заем за рефинансиране на предишен. Интересно е и че приблизително същият дял от потребителите имат достъп до банково финансиране, но въпреки това предпочитат небанковите компании заради значително по-бързата процедура, която често се извършва изцяло онлайн.
Около 31% от клиентите на бързи кредити живеят в малки населени места. Според експертите това се дължи на факта, че в редица региони хората трябва да пътуват десетки километри до най-близкия банков офис, докато онлайн кандидатстването за бърз кредит е достъпно и удобно.
Източник: news.bg