Приемането на еврото естествено насочи общественото внимание към потребителската инфлация, но така рискуваме да пропуснем по-дълбоки процеси, които имат по-голямо значение за състоянието и бъдещите рискове пред икономиката.
Последните данни за индекса на цените на производител в промишлеността показват, че към ноември българската преработваща индустрия отчита най-високото годишно поскъпване в Европейския съюз – 10,8 процента, при положение че в много европейски държави се наблюдава дефлация или стагнация на цените. За малка и силно отворена икономика като българската конкурентоспособността на производителите е ключов фактор за дългосрочния растеж, особено при стоките, които участват в международната търговия. Именно тук се виждат първите признаци на структурна промяна: делът на износа в БВП намалява от средно 49 процента за периода 2015–2022 г. до 46 процента през 2023 г., 42 процента през 2024 г. и по прогнози – до 38 процента през 2025 г.
Данните на Евростат показват, че България е страната с най-бързо нарастващи производствени цени в ЕС, следвана от Румъния и Словакия, докато в 12 държави поскъпването е минимално, а в 11 има спад. У нас ръстът е неравномерен по отрасли: най-силно поскъпват междинните продукти и недълготрайните потребителски стоки, докато инвестиционните продукти почти не променят цените си, а дълготрайните потребителски стоки дори поевтиняват.
Най-значително увеличение се наблюдава при основните метали, хранителните продукти, напитките и химическите изделия, като двуцифрен ръст има и при текстила, облеклата и пластмасите. В същото време отраслите, които бяха двигатели на индустриалната модернизация през последното десетилетие, показват минимални изменения: при машини и оборудване има лек спад, а при автомобилните части, електрониката, оптиката и прецизните инструменти – слабо поскъпване. В сектора с най-голям дял в износа – електрическите съоръжения – увеличението е 6,8 процента.
Продължаващият ръст на разходите за труд безспорно влияе върху крайните цени, но това не е уникално за България. В други страни от Централна и Източна Европа заплатите също растат бързо, но при по-висока производителност крайните цени не се повишават. При част от стоките цените се определят на международни пазари, но при други водещ е вътрешният пазар, където търсенето зависи от фискалната политика и доходите на домакинствата, а предлагането – от регулациите и степента на конкуренция. Във всички случаи данните подсказват нарастващи рискове за конкурентоспособността и потенциала за растеж.
През цялата 2025 г. се отчита спад в индекса на промишленото производство, което е пряко отражение на отслабващото външно търсене и намаляващия износ. Очакванията за периода 2026–2028 г. са за постепенно охлаждане на вътрешното търсене поради ограничените възможности за нов фискален стимул и неизбежното забавяне на кредитирането. В тази среда повишаването на производителността и възстановяването на износа са решаващи за запазването на високия икономически растеж и за оставането на България сред най-бързо развиващите се икономики в еврозоната.