Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижи лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задава курса на паричната политика, се основава на актуализираната оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.
Процесът на дезинфлация протича според предвиденото. Динамиката на инфлацията продължава да се развива в общи линии в съответствие с очакванията на експертите, а последните прогнози са в близък синхрон с досегашната инфлационна перспектива. Сега експертите предвиждат общата инфлация да бъде на средно равнище от 2,3% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г. Възходящата ѝ ревизия за 2025 г. се дължи на по-силна динамика на енергийните цени. Що се отнася до инфлацията без компонентите енергоносители и храни, експертите предвиждат средно равнище от 2,2% през 2025 г., 2,0% през 2026 г. и 1,9% през 2027 г.
Повечето показатели за основната инфлация сочат, че инфлацията ще се стабилизира трайно около средносрочното целево равнище от 2%, определено от Управителния съвет. Вътрешната инфлация остава висока, главно защото заплатите и цените в определени сектори все още се приспособяват със значително забавяне към рязкото покачване на инфлацията в предишния период. Нарастването на заплатите обаче се забавя в синхрон с очакванията, а печалбите частично смекчават въздействието на инфлацията.
Паричната политика става осезаемо по-слабо рестриктивна, като пониженията на лихвените проценти водят до поевтиняване на новите заеми за предприятията и домакинствата и прирастът на кредитирането се засилва. Същевременно фактът, че предходни увеличения на лихвените проценти все още намират отражение върху старите кредити въздейства неблагоприятно върху облекчаването на условията за финансиране и кредитирането остава като цяло слабо.
Икономиката все така е изправена пред предизвикателства и експертите отново са коригирали надолу прогнозите си за растежа – на 0,9% за 2025 г., 1,2% за 2026 г. и 1,3% за 2027 г. Низходящите ревизии за 2025 г. и 2026 г. отразяват по-малък износ и все така слаби инвестиции, отчасти в резултат от голямата несигурност за търговията и политиките в по-широк план. Нарастването на реалните доходи и постепенното отслабване на ефектите от предишните повишения на лихвените проценти остават основни фактори, обуславящи очакването за засилване на търсенето с течение на времето.
Управителният съвет е решен да осигури трайно стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика той ще прилага основан на данните подход, заседание по заседание, особено в сегашните условия на нарастваща несигурност. По-специално, решенията му за лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Управителният съвет не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти.
Основните лихвени проценти на ЕЦБ
Лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение се понижават съответно до 2,50%, 2,65% и 2,90%, считано от 12 март 2025 г.
Програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP)
Портфейлите по APP и PEPP намаляват с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата вече не реинвестира погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж.