По-малко от 60 000 души на планетата притежават повече богатство от половината от човечеството взето заедно. Това показва новият Доклад за световното неравенство, който разкрива мащаба на концентрацията на богатство и влиянието на най-заможните хора върху глобалната икономика. Най-богатите десет процента държат около 75% от общото богатство, докато най-бедната половина разполага с едва два процента. Делът на ултрабогатите 0,001% се е увеличил от почти четири процента през 1995 г. до над шест процента днес, като богатството на мултимилионерите расте с приблизително осем процента годишно от 90-те години, почти двойно по-бързо от това на най-бедните 50%.
Докладът подчертава данъчната несправедливост и липсата на ресурси. Въпреки огромното си богатство и власт, ултрабогатите допринасят непропорционално малко за публичните финанси. Ефективните данъчни ставки нарастват за по-голямата част от населението, но рязко падат за милиардерите, чието богатство често се базира на офшорни структури или капиталови печалби. Това означава, че специалисти със среден доход като лекари, учители и инженери плащат по-висок процент от доходите си в данъци, отколкото милиардерите. Паралелно с това парите на свръхбогатите нараснаха с 5,7 милиарда долара на ден през 2024 година, на фона на все по-голямо глобално неравенство, а броят на милиардерите достигна 2769 души за последната година.
Международната парична система е структурно устроена така, че благоприятства богатите държави. Най-заможните двадесет процента от страните систематично отчитат положителна доходност, равняваща се на около един процент от техния БВП, докато най-бедните 80% са нетни длъжници с отрицателна доходност от около два процента от БВП. Около един процент от световния БВП ежегодно „изтича“ от по-бедните към по-богатите държави, почти три пъти повече от глобалната помощ за развитие.
Докладът разглежда и влиянието на богатството върху климатичната криза. Когато емисиите се отчитат въз основа на собствеността върху капитала, а не само на потреблението, най-богатият един процент отговаря за 41% от всички парникови газове според този подход, докато най-бедната половина от населението допринася с едва три процента.
Заключението на доклада е, че намаляването на неравенството не е просто въпрос на справедливост, а има съществено значение за устойчивостта на икономиките, стабилността на демокрациите и жизнеспособността на планетата. Инструментите за намаляване на тези различия съществуват, но реалното предизвикателство остава политическата воля за тяхното прилагане.
Източник: Money.bg