Кредитната активност на домакинствата отбеляза рязък ръст през февруари, показват данни на Българската народна банка. Общият обем на новоотпуснатите жилищни и потребителски заеми нарасна с около 30% спрямо януари.
Жилищните кредити възлязоха на 544.2 млн. евро, което е с 22% повече спрямо предходния месец и с 21.4% повече спрямо февруари миналата година. От този обем 118 млн. евро са използвани за рефинансиране на стари ипотеки, което обикновено цели намаляване на лихвените разходи по вече отпуснати заеми.
Потребителските кредити също регистрираха значителен ръст — 507.3 млн. евро през февруари, или с 29% повече спрямо януари и с 13.5% повече спрямо същия месец на предходната година. Експерти отбелязват, че по-големите обеми не означават задължително повече кредитополучатели, а до голяма степен отразяват покачването на цените на жилищата, което налага по-големи ипотечни суми; част от потребителските заеми се използват за допълване на финансирането при покупка на имот.
След присъединяването на България към еврозоната лихвите по ипотечните кредити остават ниски. Средната лихва по жилищните заеми през февруари е 2.47%, а средната обща цена на жилищния кредит, включително такси, е 2.78%, тоест под 3%. При новите потребителски кредити средният лихвен процент се понижава до 8.49%, а годишният процент на разходите до 8.80%.
Дончо Донев, мениджър „Пазари“ в Пощенска банка, коментира, че ескалацията на конфликта в Близкия изток натиска глобалните пазари и може да повиши инфлацията чрез цените на петрола, но не очаква рязко покачване на лихвите за домакинствата у нас. По думите му корпоративното финансиране е по-чувствително към индекси като ЮРИБОР, докато при потребителските и ипотечните кредити у нас в големите банки се използват индекси, базирани на лихвите по депозитите.
Банките в страната остават свръхликвидни след превалутирането на левовете в евро и освобождаването на част от задължителните резерви, което доведе до по-ниски доходности по депозитите. Средната доходност по депозитите на домакинствата през януари и февруари е между 1.05% и 1.08%, като големите банки продължават да държат значителна част от спестяванията на клиентите при нулева доходност.
Източник: SEGA.bg