„Трансформацията на пазара на труда изисква добро разбиране за това какъв вид умения ще са необходими, включително в МСП, за да се поддържа устойчива пригодност за заетост, високо равнище на производителност и да се намали недостигът на работна ръка. Уменията са ключови за успешния зелен и дигитален преход, но списъкът с предизвикателства е дълъг. Ако не успеем да приложим модерни, всеобхватни стратегии за умения на национално и секторно ниво, несъответствието на уменията, което вече изпитваме днес, ще бъде експоненциално по-голямо в бъдеще“.
Това каза председателят на БСК Добри Митрев по време на дискусионен форум, организиран от Икономическия и социален съвет на РБ и посветен на Европейската година на уменията. Форумът се проведе в Народното събрание и събра на позициите на депутати, представители на работодатели, синдикати и граждански организации. В събитието се включиха председателят на Народното събрание Росен Желязков, министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, министърът на образованието и науката Галин Цоков, председателите на ресорните комисии в парламента. По време на форума ИСС представи своето становище, изготвено по поръчка на Министерския съвет, свързано с промени в Закона за професионалното образование и системата за обучение на възрастни.
„Развитието на уменията трябва да е част от стратегиите за икономическо развитие. Уменията трябва да съответстват на необходимостта от иновациите, развитие на новите технологии, дигитализацията и зеления преход. Прогнозирането на умения играе огромна роля в това отношение. Ако искаме производства с по-висока добавена стойност, нужни са и хора с подходящи умения. В основата на новите технологии е електрониката. България има традиции в електрониката и микроелектрониката, но сега трябва да надграждаме предишните технологии, умения, вериги на доставки. В тази връзка, може би ще е интересно да споделя с Вас, че БСК участва в международен консорциум ECoVEM за създаване на ново съдържание и обучения, в областта на микроелектрониката, които са достъпни и онлайн“, каза председателят на БСК.
Ето какво още заяви Добри Митрев:
Изследванията на БСК показват, че и българският малък и среден бизнес също изостава в процеса на адаптиране към промените, които се налагат в рамките на дигиталния и зелен преход. Например, само 20% от изследваните предприятия споделят, че имат разработена стратегия за дигитална трансформация и дългосрочни инвестиционни планове във връзка с нейната реализация. Подобряването на дигиталните умения на работниците и служителите също не е сред основните приоритети на малките и средните предприятия. В същото време само около 19-20% от работещите отговарят на стандартите, които се изискват за техните длъжности и професии по отношение на дигиталните умения.
Данните за равнищата на участие в обучения на възрастни показват, че проблемите не са само в бизнеса и образованието, но и в мотивацията и желанието на работещите да учат, и да усвояват умения през целия си живот. Това е фраза, която често чуваме, но това не я превръща в клише, а във все по-важна и необходима концепция за трудовия живот.
В този смисъл имаме нужда от бързо и умно реформиране на системите на образование и обучение, и целенасочена работа с бизнеса, така че да му помогнем не само в стратегическото планиране, но и с конкретни инструменти за адаптиране към новите реалности. Включително чрез разработване на учебни програми и обучения, които отговарят на неговите специфични потребности. Имаме нужда от разгръщане на информационни и мотивационни кампании, които да популяризират ползите от ученето, и от усвояването на нови знания във всеки етап от кариерата на работещите. Създаването на култура на учене през целия живот трябва да се превърне в обществена мисия за всички нас, участниците в социалния диалог.
По отношение на системата на професионалното образование и обучение за всички е ясно, че тя далеч не изпълнява своите функции и не постига целите, които са й заложени. Въпреки положените усилия през последните 7-8 години и направените промени, включително въвеждането на дуалната система за обучение, тя продължава да подготвя учениците за професии, близо половината от които (47%), не са търсени на пазара на труда. Загубата е двойна. От една страна, държавата инвестира в система, която е на 50% неефективна, а от друга страна, близо 10 хиляди ученици, всяка година, получават професионално обучение, с което няма да могат да се реализират в нашата икономика. Отделно, по данни от 2019 г., 37% от завършилите професионални паралелки не получават професионална квалификация, което означава, че или не преминават успешно през изпита или изобщо не се явяват.
В този смисъл напълно подкрепяме изказаните препоръки в становището на ИСС за промените в Закона за професионалното образование и обучение. В допълнение считаме, че е необходимо да се предприемат усилия за:
Оптимизиране на мрежата от професионални училища съобразно потребностите и профила на местните икономики. Забрана за откриването на професионални паралелки в общообразователните училища в случаите, когато техният профил не отговаря на търсенето на пазара на труда.
Създаване на цялостна система за проучване, средносрочно и дългосрочно планиране и прогнозиране на потребностите от квалификации и умения, която да позволи на професионалните гимназии да адаптират програмите си към профилите и потребностите на местните икономики.
Предоставяне на повече свобода на училищата да променят и адаптират учебните програми към потребностите на работодателите, за които подготвят специалисти, без това да се отрази на качеството на образованието.
Създаване на външна система за оценка на качеството на професионалното образование, която да включва обратна връзка от работодателите и от реализиралите се в професията млади хора.В заключение искам да обърна внимание и на още един проблем, който е тясно свързан с темата за уменията и качествената работна сила. Това е демографският проблем. Застаряването на населението е факт, а тенденцията е то да продължи да се задълбочава през следващите години. Това налага, освен целенасочени мерки за внос на работна сила от чужбина, и специални мерки за задържане и удължаване на трудовия живот на възрастните служители и работници над 55 години. Това е резерв, на който сякаш у нас не обръщаме достатъчно внимание, а той може да се окаже ключов за оцеляването на някои професии (пр.: стругари, заварчици, леяри). Очевидните примери са в образованието и здравеопазването, но все повече компании от други сектори на българската икономика отбелязват, че не могат да намерят млади хора, с които да заместят по-възрастните си работници. В този смисъл, едно от решенията, което считаме за важно, е да се предприемат специални мерки към по-възрастните работещи чрез изпълнение на гъвкави програми за обучение и адаптиране на работните места и условията на труд към техните специфични възрастови потребности.