Парламентът трябва да реши за дългове над какъв размер ще бъде прилаган законът. Хората с малки по размер дългове няма да могат да искат да бъдат обявени във фалит и дълговете им да бъдат опростени. Проектът на закон, внесен в парламента от Министерски съвет, предвижда фалит да могат да искат само хора със задължения в размер над 10 минимални заплати, които в продължение на шест месеца не могат да изплащат.
При сегашната минимална заплата от 1077 лв., това означава че законът важи само за дългове над 10 770 лв. На първо четене беше приет и проектът на депутати от ПП-ДБ, който предвижа възможност за фалит само на хора с дългове над 24 минимални заплати, което прави 25 848 лв. Така кръгът на хората, които ще могат да се възползват от закона би бил значително по-малък. Приетият на първо четене проект на БСП-ОЛ предвижда от закона да се възползват хора със задължения в размер над пет минимални заплати, което означава законът да важи за борчове над 5385 лв. При такъв праг повече хора биха се възползвали от закона. Парламентът трябва да реши кой от вариантите да бъде избран, като е възможно да бъде приет и компромисен вариант, различен от тези три предложения.
Делата за несъстоятелност на физическите лица ще се гледат от районните съдилища, за да може гражданите да са улеснени в достъпа до правосъдие, но от Съюза на съдиите предупредиха за по-голямата натовареност на районните съдии.
Вместо окръжните съдилища, с частния фалит ще се занимават районните съдии, защото е преценено, че така гражданите ще имат улеснен достъп, вместо да пътуват до окръжния съд от по-малко населено място. Това предвиждат предложенията, направени от депутати от управляващата коалиция.
Това обаче провокира за отрицателно становище от страна на Съюза на съдиите в България (ССБ), откъдето се възпротивиха на идеята делата да започват в районните съдилища. “Районните съдии нямат опит с такива дела и е необосновано да се разхищава държавен ресурс за обучението им, при положение че окръжните съдилища вече разполагат с основните знания и умения за разглеждане на делата”, посочват от ССБ. Съдиите посочват, че районните съдилища са най-натоварените съдилища като брой дела, тъй като при тях на първа инстанция започват различен по обем и голям брой дела.
От Съюза на съдиите цитират и част от годишните доклади на районните съдилища за 2024 г., како в по-голямата част от тях делата се увеличават значително. В Софийския районен съд, който е най-натовареният в страната, увеличението е от 71 905 образувани граждански дела за 2023 г. до 77 797 за 2024 г. Увеличение на делата има и в Районен съд – Бургас: през 2023 г. са постъпили 7928 граждански дела, а през 2024 г. – 8919. В Районен съд – Видин през 2023 г. са постъпили 2625 граждански дела, а през 2024 г. – 3116.
В същото време от Съюза на съдиите дават примери за намаление на образуваните първоинстанционни граждански и търговски дела в повечето от окръжните съдилища.
В тази връзка искаме да изтъкнем, че производството по несъстоятелност на физически лица, колкото и да бъде опростено, ще създаде множество текущи задължения на съдиите от първоинстанционния съд, посочват от ССБ. Това ще са масови производства, които продължават дълго време и по които съдията ще бъде длъжен да извършва неопределен брой действия, предвид засиленото служебно начало, което се предвижда в законопроекта, предложението “може да се окаже нецелесъобразно и би могло да доведе до още по-голямо забавяне на правосъдието”.