Икономическият и социален съвет (ИСС) на България предупреждава, че страната се намира в критичен момент, обусловен от ускорения преход към зелена и кръгова икономика, съчетан с мащабната дигитализация. Според анализ на ИСС, въпреки че има стратегически документи и европейско финансиране, съществува остър дефицит на необходимите умения, който застрашава конкурентоспособността на българската икономика и може да доведе до социално напрежение.
Ниско участие в обучение и трайно търсене на кадри
Един от основните проблеми е изключително ниското участие на заетите лица в програми за обучение. По данни на Националния статистически институт (НСИ), само между 2 и 3% от заетите на възраст 15–64 години са участвали в някакво обучение през последните 12 месеца. Тази цифра е драстично под средното за Европейския съюз, което е около 11%.
Въпреки това пазарът на труда постоянно изпитва глад за определени специалисти. Проучванията на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта показват трайно търсене на технически специалисти, оператори на производствени инсталации, както и специалисти по информационни технологии (ИКТ) и енергийна ефективност.
Центърът за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) прогнозира, че в бъдещето на България повечето нови работни места ще изискват средни и високи квалификации. Недостигът ще бъде най-концентриран в техническите професии, обслужването и ИКТ, което прави спешните програми за преквалификация и повишаване на квалификацията задължителни.
Необходими нови умения по сектори
Преходът изисква конкретни нови умения в различни икономически сектори:
- В енергоинтензивната индустрия и тежкото машиностроене са необходими умения за работа с нисковъглеродни технологии, като системи за улавяне и съхранение на въглерод, както и управление на водородни процеси. Важно е и цифровото наблюдение на производствените линии.
- В строителството и недвижимите имоти се търсят специалисти, които могат да внедряват стандартите за сгради с почти нулево потребление на енергия (NZEB). Също така е необходимо да се работи с информационно моделиране на сгради (BIM) и да се прилагат принципите на кръговата икономика.
- В агро-хранителния сектор нуждите са свързани с прецизното земеделие, което включва управление на сензори, дронове и данни (Интернет на нещата) за оптимизиране на добивите.
- В транспорта и логистиката се акцентира върху дигитализацията на веригите за доставки, управлението на електромобилен и водороден автопарк и оптимизацията на енергийните разходи.
- В ИКТ и високотехнологичните сектори ключовите умения включват киберсигурност, управление на големи данни и интегриране на изкуствен интелект (AI) в бизнес процесите.
Регионални профили на дефицитите
Нуждите от кадри не са еднакви в цялата страна, като анализът на ИСС откроява регионалните различия:
- Югозападният район (София), с високия си дял на услуги и ИКТ, се нуждае от напреднали дигитални умения като анализ на данни, изкуствен интелект и киберсигурност.
- Южен централен район (Пловдив), със силна преработваща промишленост, има нужда от кадри за индустриална автоматизация (роботика) и енергийна ефективност в производството.
- Югоизточният район (Бургас, Стара Загора) търси специалисти по възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), като монтажници и поддръжка на соларни и вятърни инсталации. В районите на Стара Загора са нужни мащабни програми за преквалификация, свързани с Фонда за справедлив преход.
- Североизточният район (Варна), с морската си икономика, се нуждае от специалисти по морска логистика и прецизно земеделие.
- Северен централен район (Русе), където има силно машиностроене, търси специалисти за металообработка с цифрово-програмно управление (CNC) и индустриален софтуер.
- Северозападният район, с по-ниска икономическа активност, се нуждае от базови дигитални умения, техници за ВЕИ и специалисти по хранителна безопасност.
Рискове и спешни мерки
ИСС посочва, че структурни проблеми като високата енергоинтензивност на някои промишлени отрасли (металургия, цимент), ограничената дигитална зрялост на малките и средни предприятия (МСП) и ниският обхват на учене през целия живот, водят до задълбочаване на дефицитите.
Според съвета, основният риск не е в голямата безработица, а в структурното несъответствие между търсените и наличните умения. За да се преодолее това, се налагат спешни мерки:
- Въвеждане на гъвкави форми на обучение.
- Валидиране на вече придобити умения.
- Целево насочване на преквалификацията към конкретни сектори и региони.
В образователната система е необходимо бързо актуализиране на учебното съдържание (например включване на теми като кръгова икономика и изкуствен интелект) и увеличаване на броя на студентите в научните и инженерните специалности.
Източник: Анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС), цитиран от „Стандарт“.