Лихвите по бързите заеми да бъдат по-ниски предлагат депутати от “Възраждане” с промени в Закона за потребителския кредит, които са внесени в парламента. В момента годишният процент на разходите (ГПР) по потребителските заеми не може да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Предложението на депутатите е цената на потребителските заеми да бъде до четири пъти законната лихва, която е основният лихвен процент на БНБ плюс 10 на сто.Лихварски услугиРефинансиране на заеми
За месец септември основната лихва на БНБ е 1,82%, а законната лихва е в размер на 11,82%. Това означава, че максималният годишен процент на разходите (ГПР) по потребителските заеми сега е 59,1 на сто. А при приемане от парламента на предложените промени таванът на разходите по заемите ще стане 47,28%. Разликата е съществена за хората с бързи кредити.
Но основният проблем в момента са допълнителните такси, които събират фирми за бързи кредити. По принцип в ГПР трябва да влиза лихвата и всички допълнителни такси, които оскъпяват заема. Но редица фирми за бързи кредити се опитваха да заобиколят закона, като събират допълнителни такси извън ГПР.
Комисията за защита на потребителите преди няколко месеца изпрати предписания за прекратяване на практиките за взимане на редица такси, като например за експресна обработка на документи или за осигуряване на поръчител, ако клиентът не може сам да осигури такъв. Някои фирми за бързи заеми изпълниха предписанията на Комисията за защита на потребителите (КЗП), но за част от клаузите в договорите за бързи заеми КЗП заведе колективни искове в съда с цел обявяването им за нищожни.Ипотечен кредитРефинансиране на заеми
Проблемът е, че сега процедурата е, ако КЗП види проблем в някои договори за бързи заеми, да дава предписания текстовете да бъдат променени. А ако фирмата не се съобрази, казусът стига до съд. Предложението на депутатите е тази практика да бъде променена. Внесените в парламента промени предвиждат кредитор, който иска да предлага договори за потребителски заеми, преди да започне дейността си да дава проекта на договора и всички приложения към него, включително общите условия, за одобрение от КЗП. А КЗП в срок от 14 дни да одобрява или да връща договора за преработка. Така ще има контрол още преди започване на дейността. Ако в клаузите на договорите има текстове, които нарушават права на потребителите, фирмите няма да получават разрешение да отпускат заеми.
В момента много хора са подписали договори за бързи кредити, в които има клаузи за плащане на редица допълнителни такси. Но за отпадането на тези клаузи от договорите потребителите трябва да заведат съдебен иск за обявяването им за нищожни. Идеята на предложените промени в Закона за потребителския кредит е не всеки човек да търси правата си в съда, а да бъде въведен предварителен контрол на договорите от страна на КЗП.
Ако фирма започне да предлага договори за потребителски заеми без предварителното одобрение от КЗП, да бъде глобявана от 10 хил. до 50 хил. лв., а при повторно нарушение санкцията да става от 50 хил. до 100 хил. лв. предлагат депутатите. При трето нарушение санкцията да бъде 4 на сто от брутните приходи по кредити за предходната година, но не по-малко от 100 хил. лв., предвиждат промените.Бързи кредити онлайнРефинансиране на заеми
“Много от хората са принудени, заради това, че не могат да си плащат кредитите, да търсят своето препитание и да избягат в чужбина. Да направим така, че да задържим българите в България и ако може, да върнем тези, които вече са в чужбина – в България”, коментира депутатът от “Възраждане” Георги Хрисимиров. Той обясни, че чрез преходните и заключителни разпоредби на закона предлагат да бъде направена промяна в Наказателния кодекс. От 2020 г. с решение на ВКС не се забранява лихварската дейност, заяви Хрисимиров. Предложението е който без съответното разрешение извършва по занятие кредитиране с лични средства на неограничен кръг лица да бъде наказван със затвор от три до пет години и с конфискация на половината от имуществото му.
В момента наказателна отговорност се носи за извършване на банкова дейност без лиценз. Но банковата дейност включва набирането на депозити, а лихварите не приемат депозити, а само дават кредити. За отпускане на кредити не е необходим лиценз за банка. С предложените промени ще остане възможността всеки да даде заем на роднина или приятел, но не и да предлага без съответното разрешение заеми на неограничен брой хора с цел реализиране на печалба.Кредиторски услугиИпотечен кредит
Георги Хрисимиров обясни, че целта на законопроекта е по-строг контрол върху фирмите, които отпускат потребителски кредити. Необходимостта от промени е породена от множеството сигнали за неравноправни клаузи в договорите, които често водят до съдебни спорове и финансови затруднения за добросъвестните длъжници, коментира Георги Хрисимиров.