Данните за периода 1998-2024 г. недвусмислено показват значително увеличение на данъчно-осигурителната тежест за получаващите най-ниски доходи, пише в анализа на ИСС. През 1998 г. общата данъчно-осигурителна тежест върху минималната работна заплата за работещите хора е 2%, докато през 2024 г. тя вече е 22,4%. А общата осигурителна тежест (за държавно обществено осигуряване (ДОО), допълнително обществено осигуряване в частни фондове и здравно осигуряване) от 39% през 2008 г. в момента е в размер на 32,3%.
Разпределението на задължителните осигуровки между работодателя и осигурения човек се променя във времето, като все повече тежестта се прехвърля към осигурените работници. През 1998 г. само 5% от вноската за ДОО е за сметка на осигурения, през 2000 и 2001 г. тя нараства до 19,6%, за да достигне 43,54% през 2024 г. При здравното осигуряване също има прехвърляне на вноски от работодателя към осигурения. При ставка от 6%, съотношението през 1999 г. е 80:20. През 2008 г. здравно осигуреният работник вече дължи 40% от вноската или 2,4% от дохода си. През 2009 г. ставката е увеличена на 8%, при което дължимата вноска за здравно осигуряване за сметка на работника вече е 3,2%.
Максималният осигурителен доход като горна граница за осигуряване в България се прилага от 2000 г. До 2001 г. “таванът” за осигуряване е 10-кратния размер на минималната заплата. През годините това съотношение постепенно намалява, за да достигне размер от 4 пъти минималната заплата през 2024 г. и 3,8 пъти през 2025 г. Промяната облекчава получателите на високи доходи, като ги изключва от солидарната осигурителна система, което създава дефицит в задължителните осигурителните фондове, пише в анализа на Икономическия и социален съвет.