България трябва да обмисли повишаване на националния лимит за плащания в брой от 5000 на 10 000 евро, за да защити конкурентната позиция на местния бизнес и да се подготви за новите европейски регулации. В свой подробен анализ Фискалният съвет посочва, че тази стъпка е наложителна с оглед на предстоящото прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1624. Новата европейска рамка, насочена срещу изпирането на пари, въвежда хармонизиран таван от 10 000 евро за бизнес трансакции в целия ЕС от 2027 година, като целта е да се осигурят предвидими условия за работа и да се улесни трансграничната търговия.
Според институцията текущият по-нисък праг в България създава излишни административни затруднения, принуждавайки компаниите да разделят плащания или да използват множество финансови инструменти. Това води до излишни оперативни разходи и забавяния, които са особено осезаеми за стартиращите предприятия и предприемачите. Увеличаването на лимита би опростило значително операциите и би повишило финансовата ефективност, без да отслабва механизмите за наблюдение на подозрителни сделки. Съветът отбелязва също, че европейската рамка съзнателно не ограничава плащанията между физически лица, признавайки легитимността на парите в брой в ежедневния живот.
Анализът на ситуацията в Европейския съюз показва голямо разнообразие в националните режими, което поставя българските фирми в неблагоприятна позиция спрямо държави без никакви ограничения като Австрия, Германия, Унгария и скандинавските страни. В същото време редица държави като Хърватия, Чехия и Испания вече прилагат прагове от 10 000 евро или повече. Поддържането на по-рестриктивни правила от средноевропейските може да се окаже спирачка за динамиката на бизнес средата у нас. Привеждането на националните правила в съответствие с новия стандарт от 10 000 евро би гарантирало, че българските предприятия оперират при равни условия със своите партньори в Съюза, като същевременно се намали административната сложност и се подкрепи финансовата гъвкавост на пазара.