Прогнозата за бъдещето на глобалната икономика в средносрочен план остава все така в мрачния спектър, макар че оптимизмът плахо си проправя път в последните анализи. В дългосрочен план обаче на хоризонта се очертава заплаха, която според управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева може да коства на света загуби в размер на 1.5 трилиона долара.
„Най-голямата изненада е, че картината, макар и да остава много тревожна, не е толкова страшна, колкото беше само преди два месеца“, каза Георгиева в интервю за CBS, коментирайки ситуацията около продължаващото покачване на лихвите от Фед, бушуващата война в Украйна и постепенното отваряне на Китай.
Все още ни предстои година на забавяне на растежа. Все още ще имаме относително високи лихвени проценти, защото инфлацията не се е изпарила. Така че ситуацията не е много по-добра. Просто е по-малко лошо.“Коментарът на Георгиева идва след последния доклад на МВФ от миналата седмица, който звучи по-оптимистично от октомврийския. Фондът очаква инфлацията в световен мащаб да се свие от 8.8% през 2022 г. до малко над 4% през 2024 г.
САЩ и лихвите
Най-голямата икономика – американската – се очаква да избегне на косъм рецесията, добави Георгиева. А по отношение на политиката на Федералния резерв за лихвите, каза:
Нашият съвет към Фед е да запази курса, докато основната инфлация не започне да се понижава… Фед трябва да бъде много внимателен, за да не започне да облекчава финансовите условия преждевременно.“Фед, както и всички останали финансови институции, разчитат на докладите на МВФ.
Войната в Украйна
МВФ е отпуснал на Украйна 2.7 млрд. долара и финализира програма за изпращане на още средства, каза Георгиева, напомняйки, че нападнатата страна е загубила една трета от икономиката си.
Очакваме, че войната ще продължи, но най-значителното ѝ въздействие, а именно скокът на цените на храните и енергията, ще се усети по-слабо през 2023 г.“, посочи директорът на МВФ.Но войната доведе до значително повишаване на цените на храните, горивата и торовете на четири континента. МВФ предупреждава, че това е катастрофа върху катастрофата за много развиващи се страни, тъй като те са взели прекомерни заеми по време на COVID и все повече от тях просто не могат да ги върнат. Голяма част от тях са доминирани в щатската валута, която пък поскъпва и това прави връщането на заемите още по-трудно и скъпо струващо.
Налице е и „Капанът на китайския дълг“ – Китай обича да държи държавите задлъжнели към него, за да може да оказва политически натиск и да ги кара да се подчиняват. Същевременно отпусна огромни кредити на редица страни за изграждане на инфраструктурни и други проекти.
$1.5 трилиона загуби
Кризите от последните години поставиха на карта разгърналата се по-рано глобализация. Отчитайки нейните минуси, Георгиева подчерта риска от фрагментирането на света на геополитически и икономически блокове – по думите ѝ това може да лиши глобалната икономика от около 1.5 трилиона долара.
Това е наистина проблематично за нашето бъдеще, защото фрагментираният свят е по-беден и по-малко сигурен.“ Според директора на МВФ: „глобализацията във вида, в който я изградихме през последните три десетилетия, не беше съвършена. И ние не бързахме да признаем, че имаше печеливши, но имаше и губещи. Ако не поправим това, ако не обърнем внимание и не бъдем честни, кой печели, кой не и не го поправим, глобализацията ще има своите врагове.“
