Дигиталният сектор продължава да бъде основен двигател на българската икономика, като секторите на информационните и комуникационните технологии, заедно с професионалните услуги като аутсорсинга, генерират приходи от около 20 милиарда евро. Над 80% от тази дигитална икономика е концентрирана в София, но разширяването към вторични центрове като Пловдив, Варна и Бургас е от ключово значение за регионалния успех. На този фон, всяка промяна в европейската регулаторна рамка за данни, киберсигурност и изкуствен интелект има пряко и значимо въздействие върху България, която едновременно произвежда дигитални услуги и тепърва интегрира изкуствения интелект (AI) в традиционните си сектори.
Европейската комисия представи т.нар. „Дигитален омнибус“, замислен като пакет от мерки за подреждане и опростяване на европейските правила в дигиталната сфера. Основната идея е да се намали бюрокрацията, да се премахнат излишните припокривания и да се подкрепи конкурентоспособността на технологичния сектор в Европа, като се свие административната тежест поне с 25% за всички компании и с 35% за малките и средни предприятия до края на настоящия мандат на Комисията. Този пакет е част от по-широката програма на Комисията за конкурентоспособност.
Какво представлява „Дигиталният омнибус“?
Пакетът е насочен към постигане на по-голяма яснота и по-лесно прилагане на дигиталните правила в Европейския съюз. Целта е да се гарантира, че различните закони се съгласуват по-добре помежду си, така че компаниите и институциите да губят по-малко време и ресурси в административни процедури, без това да отслабва важните защити, свързани с личните данни, киберсигурността и безопасното използване на AI.
„Дигиталният омнибус“ се фокусира върху три основни области:
Данни и „бисквитки“: Опростяване на правилата за данни, така че съгласието за „бисквитки“ и проследяване да работи по-гладко и да бъде по-малко досадно за потребителите.
Киберсигурност: Уеднаквяване на докладването на инциденти между няколко ключови акта, като NIS2, DORA и CER, за да се намали дублирането на „хартиената“ работа.
Изкуствен интелект: Извършване на технически уточнения и изглаждане на прилагането на законодателството за изкуствения интелект (AI Act).Оценката на експертите и реалният ефект от опростяването
Въпреки оптимистичните намерения на Комисията, експертният анализ на Наблюдателницата на регулациите в ЕС предупреждава, че „Дигиталният омнибус“ прави твърде малко за реално опростяване на регулациите и не гарантира, че Европа ще се възползва от потенциала на новите технологии. Експертите дават на пакета умерено положителна оценка, което сочи по-скоро към процедурна яснота, отколкото към реално облекчаване на регулаторната тежест.
Отчетени са някои конкретни ползи, сред които: по-малко дублирано докладване на киберинциденти чрез общи канали, по-добра съвместимост между рамките за данни, ИИ и киберсигурност, повече правна сигурност за бизнеса и по-лесна работа през граници благодарение на намаляване на националните разлики в прилагането.
Изводът е, че пакетът намалява „триенето“ и бюрокрацията, но не и самите регулации. Той цели да направи дигиталната трансформация по-прозрачна и по-лесна за управление, като подобрява начина, по който съществуващите изисквания се прилагат. Този подход се определя като либерален по процедура (по-малко бюрокрация, повече яснота), но консервативен по същество (правилата остават), което отразява предпазливата европейска регулаторна култура.
Според д-р Антониос Несторас, съавтор на брифинга, само опростяването на процедурите няма да направи Европа отново конкурентоспособна. Той подчертава, че докато конкурентите активно подкрепят своите индустрии чрез инвестиции и субсидии, Европа продължава да добавя нови правила, което рискува да дърпа континента назад в глобалната надпревара за иновации.
Двойният въпрос за България
За България, която е в период на ускорено навлизане на AI и разполага с конкурентни предимства в дигиталната сфера, европейската рамка е от съдбоносно значение. Генеративният AI може да донесе нетен продуктивен ефект от порядъка на 4-5 милиарда евро допълнително БВП в десетгодишен хоризонт. Залогът не е само в по-малко бюрокрация, а в това дали европейската среда ще привлича и задържа технологични лидери, капитал и таланти, вместо да ги изтласква.
България среща предизвикателства като бавната дигитализация в традиционните отрасли и недостига на дигитални умения на работната сила. За страната това е двоен въпрос: дали ще продължи да бъде предимно износител на дигитален труд и услуги, или ще използва прозореца на ускорено AI навлизане, за да дигитализира традиционните си сектори, да повиши добавената стойност и да се позиционира като реален регионален хъб за иновации. Качеството и предвидимостта на европейската регулаторна рамка ще бъдат решаващи за това накъде ще наклонят везните.
Източник: Институт за пазарна икономика.