Изпълнението на приходната част на държавния бюджет за 2025 година е изправено пред сериозен провал, тъй като събираемостта на двата основни данъка – данък добавена стойност (ДДС) и корпоративен данък печалба – изостава критично от предварително заложените планове. Два месеца преди края на фискалната година, данните на Министерството на финансите сочат, че приходите от ДДС достигат едва седемдесет процента от разчетените, а тези от корпоративни данъци са дори по-ниски, възлизайки на шейсет и девет процента от планираното.
Това изоставане не е изненадващо за финансовите среди. Според критиците, управляващата коалиция умишлено е гласувала прекалено оптимистична приходна част на бюджет 2025 година. Целта на тази фискална политика е била да се задържи дефицитът на символичните три процента от брутния вътрешен продукт, без да се налага орязване на раздутите разходи за издръжка и персонал в редица бюджетни сектори.
Непостижимият ръст при ДДС
Към края на октомври 2025 година в държавната хазна са постъпили 17.432 милиарда лева от ДДС. Въпреки че тази сума представлява ръст от 15.6% спрямо същия период на предходната година, тя е изключително далеч от бомбастично завишения годишен ръст от тридесет и три процента, заложен в бюджета. Прогнозите сочат, че е практически невъзможно тази разлика да бъде стопена в оставащите два месеца, ноември и декември, дори и на фона на традиционно по-голямото потребление покрай коледните и новогодишните празници. Самото финансово министерство вече прогнозира, че неизпълнението по това перо ще достигне близо три милиарда лева.
Впечатление прави значителното изоставане на постъпленията от ДДС от внос, които към края на октомври възлизат на 5.493 милиарда лева, което е почти без промяна спрямо същия месец на миналата година. Това се отнася за вноса на стоки от страни извън Европейския съюз. Основната причина за този спад се корени във вноса на нефт и горива. Намаленият капацитет на бургаската рафинерия и спадът в цените на петрола са ключовите фактори, доприсли за слабото изпълнение. За разлика от това, приходите от ДДС от сделки в страната показват нарастване с 2.335 милиарда лева, или 24.3%, достигайки 11.938 милиарда лева, което е по-удовлетворителен резултат.
Корпоративният данък остава с голямо изоставане
Приходите от корпоративни данъци към октомври 2025 година са в размер на 4.560 милиарда лева, което представлява едва шейсет и девет процента от планираните за цялата година. Сериозното изоставане при този вид данък не е било наваксано, въпреки че в хазната бяха събрани извънредно петстотин милиона лева от данък печалба на банките, които по принцип са дължими през 2026 година. Тази мярка бе предприета, за да се смекчи изоставането, но се оказва недостатъчна за постигане на поставената годишна цел.
Данъкът върху доходите на физическите лица е единственото перо, което върви по график. За първите десет месеца на годината от облагане на доходите на гражданите в хазната са влезли 6.825 милиарда лева, което е 85.6% от заложените в годишния разчет. Тези приходи са с шестнадесет процента повече спрямо същия период на предходната година. Техният ръст се дължи основно на повишените доходи – както административното вдигане на минималната работна заплата, така и увеличенията на възнагражденията в публичния и в реалния сектор. Интересен факт е, че през второто и третото тримесечие на 2025 година средната заплата в публичния сектор е изпреварила тази в частния.
Преизпълнение на данък дивидент
Единственият данък, при който се очертава преизпълнение на плана за тази година, е данъкът върху дивидентите на физическите лица. Министерството на финансите отчита, че за десетте месеца по тази линия са събрани 653.9 милиона лева, което е 100.3% от годишния план. В сравнение с предходната година ръстът е десет процента.
Този резултат се дължи главно на предприетите преди две години законодателни и контролни мерки. През 2023 година Националната агенция за приходите извърши масови проверки на фирмени каси с високи наличности – над сто хиляди лева, които бяха интерпретирани като сигнал за опит за отклонение от данъчно облагане чрез скрито разпределение на печалбата. Скритото разпределение се третира като дивидент, за който се внася пет процента данък. Допълнително, постъпленията от данъка върху дивидентите нарастват и в резултат на промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой, която въведе задължение всички дивиденти над хиляда лева да се изплащат само по банков път.
Правителството на Росен Желязков по-рано планираше повишение на данъка върху дивидентите от пет на десет процента в първоначалния вариант на бюджета за 2026 година. Очакванията бяха за 340 милиона евро повече приходи от този налог. Мотивите на Министерството на финансите за това увеличение бяха, че то ще доведе до изравняване на данъчното облагане на доходите на шефовете на фирми, които получават дивиденти, с доходите от труд, които се облагат с десет процента. Този злополучен вариант на бюджетния проектозакон обаче беше оттеглен след масови протести и отпор от страна на бизнеса.